Казаното отлита, написаното остава

С особено приятно чувство и с голямо любопитство прочетох ръкописа “Когато се раждаше демокрацията” на д-р Герго Цонков. Познавам автора като изявен и популярен детски лекар в целия Искърски край, упражняващ професията си в Мездренската болница в продължение на 40 години. Той е може би единственият във Врачанска област лекар с ярко изразено дарование на литературен творец и активно пишещ човек. Впечатлен съм от многостранното съдържание на творчеството му – от емоционалните “записки”, “дневници”; от разнообразните литературни есета и вестникарски материали, намерили място в периодичния печат и в неговите десет художествено-документални книги. Интересното е, че творчеството му не е затворено в тесните провинциални пространства, но засяга и теми от просторите на високата извисеност. За отпечатаните творби през последните осем години ласкави отзиви написаха: Христина Стоева, Мария Цоцова-Додова, Кирил Радовенски и Цоньо Неделкин. Те по достойнство оценяват творческите възможности на лекаря-общественик и деец на културата. Един познат и уважаван от съгражданите си човек, с авторитет на активно воюваща за доброто на хората личност.

Когато човек прелиства и чете новата книга на д-р Герго Цонков остава най-напред с впечатлението, че той е един от летописците на живота в Мездра в годините на промените след Десети ноември 1989 година. В книгата-сборник, са поместени най-значителните му публикации в местния и столичния печат от времето на раждането на демокрацията, периодът до 1994 година. Веднага се разбира, че са написани от зрял човек, с рефлекси за стойностното в живота; с всевиждащи очи и уши, улавящи трепетите на хората; и най-важното – с открито и отзивчиво сърце към несгодите и страданията в днешното сложно и конфликтно време. Авторът не скрива симпатиите си към лявата идея, на която остава верен и след “нежната” революция; със сетива за случките в “живия живот”, който изстрадва заедно с другите. Бунтува се, пише остро, понякога доста саркастично, но винаги с хладен разсъдък срещу случайно пръкналите се “мъже с лъскави костюми и с лъжлив вид на големи демократи и политици”. Очакванията, че животът ще се промени и ще се живее по-богато и красиво, не се сбъдват. На митингите и сборищата на СДС дефилират много лъжи, изтъкват се мракобесници и лешояди, атмосферата е изпълнена със застрашителни призиви: “Долу БКП!”, “Смърт на комунистите!”, “БКП – мафия!”, “Комунистите в Сибир!”, “Никога вече социализъм!”. Много бързо някои лумпени и хамелиони се отказаха от предишния си живот и своето минало. Незабелязано изчезна моралът и стойностните неща, настъпи противоречиво време, в което хората започнаха да се хапят като побеснели кучета. Изведнъж забравиха своя дълг – да бъдем човеци. Заразихме се със зла болест и умраза.

Като че ли в първите години на смяната на тоталитарната система, с уж новото демократично управление и шумно навлизащата пазарна икономика, която като вихрушка помете и отнесе много хубави неща, се сбъднаха думите на мъдреците, че “всяко време има своето Средновековие”. Корупцията от зараза се превърна в епидемия, животът на ограбените хора се вгорчи, отрицанието и оклеветяването станаха мода.

Разбърканият живот, сриването на икономиката, унищожаването по най-безсмислен и злостен начин на социалистическото земеделие, катастрофалното влошаване на бита и загадките на непредсказуемите промени са описани много сполучливо от неспокойния и борещ се срещу мътните порои на “новото време” автор. Д-р Герго Цонков пише буквално всеки ден през тези драматични години. Неговите материали намират място в мездренския вестник “Искърска комуна”, в “Зов за истината” – Враца, в “Искърски страници” – Мездра, в “Септемврийско дело” – Михайловград, в столичните издания – “Дума”, “Мисъл”, “Нова Ера”, “Съвременна мисъл” и други. Избраните от самия автор публикации в настоящата книга са ценен документ за времето, в което живеем, за борбите ляво-дясно, за светлината и мрака. Несъмнено е, че допуснатите грехове по време на социализма вземат по-широки размери в настоящето, което се опитва да осъди миналото и да ни обещае непредвидимото бъдеще, което при всяка промяна остава доста неясна загадка.

Книгата “Когато се раждаше демокрацията” е увлекателно четиво, отличаващо се с доста пъстро жанрово разнообразие, с литературна стойност и с добра постройка на фразата и езика. На мен ми е трудно, пък и нямам такава задача и възможност, да кажа кой от всичките тези материали, поместени в четирите раздела е най-сполучлив и заслужава специално внимание. Любезният читател сигурно ще прочете всичко, което го заинтригува и увлече и сам ще направи преценка. В едно съм повече от сигурен – книгата е повод за сериозен размисъл за онова, което беше, за това, което е и какви надежди могат да са ни упование за бъдещето.

Ще отбележа, че в дните, когато четох ръкописа, ми попадна една вестникарска изрезка, с отпечатана инструкция на малко позабравения сега американски политик Алън Фостър Дълес, заявил на времето: “Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви, в които тези хора да повярват. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата и изкуството, ще поощряваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. към безнравствеността.

Нужни са писания, осмиващи честността и почтеността като ненужни архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх между хората, безсрамието, доносничеството и още много други пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращение на младежта, лишаване от чувството на чест в нея. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител.

Всичко това ще осъществим под девиза: “Защита правата на човека и на гражданските му свободи!”

Нима трезвомислещите могат да отрекат продължаващата вече толкова дълги години разруха и инфлация в политиката, за която Ото Фон Бисмарк казва, че не е само наука, но и изкуство; отровеният с толкова много лъжи и цинизъм живот и ширещата се застрашителна бездуховност? Разрушително и разломно е днешното време. Младите изпаднаха в безнадежност и продължават да дирят щастието си извън пределите на родното ни Отечество, старите живеят и доизживяват в бедност и мизерия.

Авторът е почувствал цялата тази непоносимост и сътресенията на времето, които сполучливо описва в журналистическите четива, поместени в книгата му. Д-р Герго Цонков напълно заслужава нашето уважение и признателност за новата си книга и поради това, че като истински боец воюва за правдата и свободата, доказвайки, че лекарят може да се бори и за духовното здраве на нацията.

При смяна на една политическа система и при неизменното идеализиране на властта най-трудно е изкуството да се живее в мир, съгласие и зачитане мнението на опонента, на другите и на инакомислещите. Като че ли е дошло време да се вслушаме в думите на Иван Богоров, патриархът на вестникарството у нас, създателят на вестник “Български орел”, който казва: “Най-напред трябва да направим бълтарите – българи, а след това българите да направят България”.