Κεριά
Του μέλλοντος οι μέρες στέκοντ’ εμπροστά μας
σα μιά σειρά κεράκια αναμένα –
χρυσά, ζεστά, και ζωηρά κεράκια.
Οι περασμένες μέρες πίσω μένουν,
μια θλιβερή γραμμή κεριών σβησμένων·
τα πιο κοντά βγάζουν καπνόν ακόμη,
κρύα κεριά, λιωμένα, και κυρτά.
Δεν θέλω να τα βλέπω· με λυπεί η μορφή των,
και με λυπεί το πρώτο φως των να θυμούμαι.
Εμπρός κυττάζω τ’ αναμένα μου κεριά.
Δεν θέλω να γυρίσω να μη διω και φρίξω
τι γρήγορα που η σκοτεινή γραμμή μακραίνει,
τι γρήγορα που τα σβυστά κεριά πληθαίνουν.
-------------------
Свещи
На бъдещето дните пред нас стоят
като една редица свещички запалени –
златни, топли, и жизнени свещички.
Миналите дни назад остават,
онази тъжна линия от свещи загасени
по-близките дим пускат още,
студени свещи, разтопени, и прегърбени.
Не искам да ги гледам; натъжава ме видът им,
и ме натъжава първата им светлина да помня.
Напред запалените свещи гледам.
Да се обърна аз не искам за да не видя и се ужася
колко бързо дето тъмната се удължава линия,
колко бързо дето свещите загаснали нарастват.
-------------------
Превод на български Константинос Марицас
-------------------