Компарсита
В памет на автора на “Компарсита”
Вечният стои зад парапета,
а по стълбите пак слиза Красотата.
Кавалерът – Герб от някаква монета
нежно й крепи ръката.
Бавно, гордо, немилостиво
слизат те по стъпалата.
Портите на ужаса лъстиво
пред гения открехва Самотата.
Те влизат в замъка на Суетата.
Портиерът ги посреща със усмивка сита.
И Гербът заедно със Красотата
започват да танцуват „Компарсита”.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------