Копчето

Това беше много отдавна

Всичко започна с това, че ми падна копчето. Хей така, в бързината, докато си обличах балтона се скъса и се търколи на пода. Наведох се, взех го и, тъй като бързах, го сложих в джоба си и излязох. Но си спомних думите на един приятел, че когато ти падне копче, непременно ще получиш от някого целувка. Целувка? Не е лошо. Да видим дали е вярно. И тъй като бързах за проба при шивача, ускорих хода си. Още като ме видя, той се провикна:

– А, здравей! Но теб ти е паднало копчето, ако е в теб, дай да го зашия.

– Благодаря, но го няма в мен – излъгах, като си помислих за целувката.

После излязох и се отправих към кафенето. Там бяха двама приятели, а на масата с тях и едно хубаво момиче. Седнах при тях. Поръчаха ми кафе. После пихме по още едно. И вън започна да се стъмнява. Станахме и излязохме.

– Тая вечер сме в “Стария елен” – напомни единият.

– Благодаря, но аз трябва да си ходя – каза момичето.

– И аз също – казвам и се обръщам към момичето. – Вие в коя посока сте?

Разбира се, в която и посока да посочеше, аз съм в същата. И тръгнахме заедно. Аз само си помислих за целувката, натам отива работата.

– Може ли да Ви изпратя? – попитах момичето.

– Не си правете труда ! – беше категорична.

– Но защо, аз...

– Така! Вие сте доста небрежен към себе си, дори ходите без копче, а аз не обичам такива хора. Иначе, вярвайте ми, сама бих Ви помолила да ме изпратите докъдето искате.

– Но... – опитах се да й обясня, но разбрах, че е безполезно, а и тя бързо се отдалечи.

Проклето копче, за всичко е виновно то.

* * *

Работим си аз и колежката, когато в офиса влизат двама патрулиращи полицаи – наши познати. Единият от тях, сигурно “станал накриво сутринта”, започва да се “заяжда”.

–  Дайте си книгата за проверки!

–  Нямаме книга – хилим се ние.

Той, още по-строго:

–  Утре следобед ще дойда да проверя. И книгата да бъде прономерована и прошнурована. С канап.

–  Какъв канап? В кой век живеем? Това не е ли от миналия век? – остроумнича аз. Виждам го, че остава все така сериозен и се “коригирам” – Има шнурове, дупките се пробиват вместо с пирон, с дрелка...

–  А пожарогасител имате ли?

При този въпрос аз машинално си повдигам якето, хващам се за ципа на панталона и съм готов да го смъкна надолу. Неочакваното ми остроумие по отношение на пожарогасителя предизвиква смях у колежката.

–  О-о! Подиграваш се с полицията?

–  Не, но се сещам, че понякога си забравям ципа отворен, затова реагирам така – оправдавам се уж аз. Откъде да знам колко е сериозен полицаят в момента.