Копнеж

Копнеж

Не ми звъни!
Днес няма да отворя.
Не чукай на вратата ми, Тъга!
Не се сърди, не мога с теб да споря,
но искам друг да дойде тук сега.
Да ме прегърне, вихрена и жива,
в очите ми – слънца да посади.
Чуй, моля те, недей да си ревнива –
днес искам всичко да се промени:
във вазата повехналата роза
(толкова отдавна подарена)
да възкръсне. И старата и риза
да затрепка – пурпурно червена.
Китарата с разкъсаните струни
Да запее и разчупи мрака.
А някой, ей така – да ме целуне
и да каже : “Утре ще те чакам!”

* * *
Е, добре! Ела, ще ти отворя.
Листът ми бял, дано те приюти.

* * *
Как бих могла отвън да те затворя?!
Та, всъщност – самата Аз съм... Ти!

-----------------

Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.

-----------------