* * *
Коя лечебна песен да запея,
болна ми Българийо,
какъв курбан да дам на боговете, за да оцелееш,
та косите си след сеч – сиво рило засънило,
като в първа младост – пак зелени да развееш?
Коя небесна дума да открия,
бедна ми Родино,
че спокойно семената
в черноземи да засяваш,
и душите ни да къпеш с вяра,
а святото кандило
без миро от нея в мрак
да не остава?
А друмникът, къде да водя първо, да надникне,
да види със очи ерите, недрата
ти потайни,
да знае, че златният Египет от
Странджа е възникнал,
че началото си ти, и после – да те гледа смаян!