Кръговрат

Кръговрат

Понякога очите ни не виждат,
а друг път – няма нужда от очи
и Светлината пламъчно приижда,
запалена с огниво от души...

Дъждът вали и капките човечност
просмукват се във истински сълзи
и облакът от необятна вечност
във устни тихо слети се топи.

Реки човешки – синори разбиват,
потеглили към Вечното море,
сърца красиви миговете свиват
със пулса на мечти-криле...

В прегръдките на чудесата
усмивките създават Любовта,
а бумерангът точен на съдбата,
завръща всеки хвърлей доброта.