Кръговрат от три до три

Кръговрат от три до три

Във три сутринта,
когато луната ожъне нивята
и звездният вятър отвее осила,
когато Зорницата смели брашното,
хлебарят на работа с обич отива.

Отсреща във мрака примигва с клепачи
заспалата къща, отваря око.
Вода и брашно във коритото плаче,
хлебарят им пее
и меси тесто.

С престилката вехта попива потта си,
избърсва покритите с пара стъкла.
Вън София в сутрешен сън се унася.
Орлите на моста
кълват знамена.

Хлебарят е стар, а нощта е креслива.
Той идва от другия край на света.
Там хлябът не раснал във слънчева нива,
в чешмата му текла
горчива вода.

В горещото лято, опит като с вино
от градуса който се вдига в пещта,
хлебарят се кланя пред хляба си чинно.
И тайно се кръсти
пред всяка тава.

Брашното се сипе, избелва небето,
денят свойта прясна погача пече.
Разчупва я щедро на много парчета.
Опашка за хляб
пред вратата расте.

Мирише на село. На детство щастливо.
На сладка филия със мед от липи.
Хлебарят измива ръце и отива...
Къде – неизвестно.
До утре – във три!