Бруталната реалност в романа “Красива отрова” на Даниела Кирилова

“Красива отрова” е третият роман на Даниела Кирилова, след “Сатенена заплаха” и “Белязана истина”. Една книга, в която любовта, състраданието и човеколюбието се опитват да се вместят в жестоката реалност на един безчовечен, свиреп и безмилостен свят, където доброто и злото се преплитат в пъстрия калейдоскоп на живота.

“Красива отрова” е класически криминален роман. И въпреки че “сериозните” литературни критици се опитват да представят “криминалетата” като “леки романи”, в жанра не липсват и превъзходни образци, и шедьоври, с многобройни свои почитатели. Романът на Даниела Кирилова следва структурата на най-добрите примери и сам по себе си е един завършен криминален трилър – започващ с убийство, разследване, множество заподозрени и с неочакван и изненадващ финал.

Действието се развива във Вилафранка Дел Пенедес – неголям град, средище на региона Алт Пенедес в Каталуния, център на местната винарска индустрия. Бианка, дъщеря на местния крупен винопроизводител и собственик на огромни лозови масиви Карлос Палмеро, е отровена в навечерието на своята сватба с Емануил Делгадо. Въпреки че бащата не одобрява бъдещия си зет – художник, татуист със студио за татуировки в Тарагона и Вилафранка Дел Пенедес, Бианка е убедена в правилния си избор. Случаят е поверен на разследващия полицай от отдела за криминални престъпления в Барселона Габриела Делфино и нейния партньор лейтенант Сандалио Алварес.

Младата, амбициозна и отдадена на каузата Габриела се сблъсква с местните конфликти и трудностите да отсее истината от умишлените заблуди, пред които е поставена, решена да открие правилния от множеството потенциални заподозрени.

Семейството на Карлос Палмеро е от най-авторитетните в града – със своята наследствена фабрика за винопроизводство и огромни площи лозя, като работодатели на немалка част от местните жители, съвсем разбираемо се ползват с множество привилегии. Баща на две дъщери, които за негово съжаление не проявяват никакви амбиции да наследят семейния бизнес. Първородната Синтия е любимката на родителите си, завършва маркетинг, опитва да създаде свой бизнес, неуспешно – и дотам. Свикнала да бъдат задоволени всички нейни капризи, се отдава на безгрижно лентяйство, с безкрайни купони и купища несериозни любовни авантюри. По-малката Бианка, дипломиран графичен дизайнер в Мадрид, с влечение към изобразителното изкуство, се завръща в родния град и открива собствена художествена галерия, като привлича към нея най-добрите художници. В Емануил Делгадо тя открива не само своята сродна душа, но и истинската любов. Годеж и... в навечерието на сватбата намират Бианка мъртва. Аутопсията показва наличието на бавнодействаща отрова.

Пред полицай Габриела Делфино са въпросите: кой, кога, как, по какъв начин, с какви средства и, разбира се, най-важният – защо. Първият заподозрян, естествено, е бъдещият й съпруг. Съвсем логично родителите й и най-вече баща й имат немалко врагове. Оказва се, че Карлос Палмеро, с високомерния си и отвратителен характер е “завоювал” омразата на по-голямата част от жителите на града. А в миналото е имал и съвсем непристойно поведение и забежки, които съпругата му Венеса Палмеро, в интерес на “общото благо” е преглътнала, и от домакиня се е намесила активно в дейността на семейната фирма. Най-често срещаните мотиви за убийство са – пари и/или отмъщение.  Възможно ли е някой от враговете на Карлос да му отмъщава, като отравя неговата дъщеря? В процеса на разследването излизат наяве и множество не съвсем лицеприятни истини – и корупция, и изнудване, и потъпкване на лично достойнство – предостатъчни мотиви за престъпление.

Романът държи в напрежение през цялото време и се чете буквално на един дъх. Развръзката е на последните страници, мотивът и начинът на престъплението проблясват пред инспектор Делфино по една нелепа случайност – неочаквани и шокиращи, а финалът – с още по-изумителни разкрития. Кой и защо отравя Бианка Палмеро читателят ще разбере като прочете книгата до самия край.

Паралелно с основната фабула в романа са вплетени и на пръв поглед тривиалните, но съвсем немаловажни житейски постановки. Истината за света – такъв, какъвто ни заобикаля – варварски и нечовешки, свят изтъкан от завист и омраза.

Повествованието е в първо лице, като се редуват разказите на главния герой Емануил Делгадо и на следовател Габриела Делфино. Едно и също събитие, описано от две противоположни позиции – обвиняем и обвинител. И тук като на длан се разкриват характерите на героите, и предпоставките за техните правилни или неправилни възгледи за живота.

Габриела Делфино, отдадена изцяло на професионалните задължения, е загърбила личния си живот. Самотна, без приятели, със съмнителни партньори в живота, празни връзки без любов и на всичкото отгоре тежко болна майка, за която трябва да се грижи. Можем да се досетим колко “очарована” е от “прелестите” на “най-добрия свят”. И тя откровено споделя тези си разочарования.

Отдавна бях надраснала това розово усещане, че светът е чист. Всеки ден се сблъсквах с лошата страна на живота, която не беше никак малка. Мразех това, мразех илюзията, мразех умората си и самотата, която отново приех с отворени обятия. Явно такава беше моята съдба.

Неправилно обвинен и осъден на затвор невинен старец допълнително внася колорит в пъстрата загадъчност. Оказва се, че приема стоически съдбата си като жертва в името на своята дъщеря, която го е изоставила самотен и не желае даже да го види. Обвиненият несправедливо, при завръщането си у дома намира своето вярно куче зад пердето, мъртво... Тежка и непрежалима загуба на един верен приятел.

Габриела, свидетел на непризнателни деца, и същевременно на родители, готови на саможертва в името на съмнителното “добруване” на тези неблагодарни деца, споделя:

Така е създадена природата. Независимо какви са децата ни, им даваме безграничната си любов и жертваме своя живот в името на техния.

Погледът “от другата страна” не се отличава в повече оптимизъм. Емануел е съкрушен от загубата на своята любима. Изпълнен с болка и гняв, решен на всяка цена да открие виновника и лично да го накаже. Попадането му сред заподозрените допринася допълнително за неговото отчаяние. И в този ред на мисли съвсем логично звучи откровението:

Убедих се, че Бог създава всякакви хора. Някои с раждането са зли и от тях само ненавист и злоба може да се очаква. Мразеха и нараняваха. Имаше обаче и такива, които бяха родени, за да обичат, да търсят справедливост и да бъдат добри.

И, може би, за да не е съвсем черноглед романът, в него се заформя една неочаквана, необуздана, но “невъзможна” любов. Разбира се, когато е “забранена”, тя е още по-пламенна и изпепеляваща.

И накрая, когато всичко свършва, остава единствено самотата. И надеждата...

Останах така вперил поглед напред в кристалното синьо. Мина през живота ми за кратко като буря, спаси го и си тръгна. Не можех да кажа “остани”, както и “сбогом”. Различията отдавна бяха изгубили смисъл и ред и тя знаеше, че имам единствено нужда в момента от глътка въздух и време, за да премина от едни релси на други с всички емоционални сривове, които получих. Между нас щеше да остане нещо невидимо, но незабравено до края на дните ни. Аз имах нужда от спокойствие, а тя от ново бедствие, което да я погълне.

Убийство, амбиции, страст, любов. Трилър, драма, крими. Една изненадваща комбинация, която ще ни провокира да се замислим върху ценностите в живота. Ще ни въздейства емоционално, ще ни накара да преоценим категориите добро и зло, и при всички случаи няма да ни остави безучастни. Всичко това в “Красива отрова”, романът, който се чете “на един дъх” и в края ни оставя “без дъх”.

------------
Даниела Кирилова, “Красива отрова”, изд. “Либра Скорп”, Б. 2023.
------------