Крила

Крила

Птица съм,
макар сега крила да нямам.
Земята е огромна болница,
в която се лекувам...
Но всеки ден усещам
как вътре в мен
растат крилата ми отново.
Как мисълта ми крепне
и хоризонт огромен
чертае пред духа ми.
Как зрее вече в мен
плодът на утрешното мое „Аз”,
изпълнено със светлина.
Как небесата ме притеглят
със своята магия медоносна.
И щом почувствам се свободна,
крилата ми отново ще поникнат.
Защото всеки има
своя Галатея
и своя планина Тавор
не само насън...

Тогава пак и аз
крила ще имам.
Ще полетя отново.

Защото – птица съм.