Кутийките на Пол

Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро-разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:

– Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?

Пол ми отговори, че не му остава много време, за да прави каквото и да е. Прибирал се към единадесет вечерта, вечерял, после гледал телевизия и си лягал. Неговата мисис работела до късно. Тя била мениджър в голяма компания. Не мислел за работата, след като прекрачи изхода на кланицата. Просто оставял всичко, преживяно през деня в неговата си кутийка, затварял я и отварял другата, домашната. Така Пол си имал кутийки за всичко и в тях нареждал и преподреждал своите мисли, желания, емоции.

– Пол, имаш ли деца? – попитах го в друг ден.

Имал двама сина: на деветнадесет и на двадесет и четири. Живеели отделно от родителите си. После Пол ми разказа историята на по-малкия:

По време на пубертета момчето било буйно. Пол имал доста проблеми с него. Един ден разбрал, че липсва злато – бижута от дома му. Разбрал и, че малкият ги откраднал и продал. Парите изпил с приятели. Пол простил на сина си. Когато тийнейджърът навършил осемнадесет, Пол му намерил работа. Но поставил едно условие: момчето да плаща наем всеки месец. Дошло време за получаване на първата заплата. В уговорения ден за плащане на наема синът не се прибрал у дома. На следващия ден – също. И на по-следващия. На четвъртия ден се прибрал. Баща му го попитал:

– Къде беше, сине?

Синът отговорил, че бил с приятелката си на хотел в близкия град.

Пол си поискал обещания наем. Момчето отговорило, че парите за наема вече били похарчени.

– А къде ще спиш тази вечер, сине? – попитал бащата.

Младежът отговорил, че ще спи у дома. На което бащата казал:

– Това няма да се случи, синко, понеже наемът ти не е платен. Така че – добре дошъл в истинския свят – казал Пол на сина си, изпращайки го до входната врата.

– Не ти ли липсва синът ти понякога, Пол? – попитах аз в края на тази семейна история.

Пол ми отговори, че навремето имал чувства към детето си. Тези чувства, обаче избледнели след постъпките на сина му. А остатъците, парчетата от разбитата бащина любов били грижливо прибрани в подходящата кутийка. На кутийката имало надпис: “Погребани чувства. Добре запазени”.