Личните пространства на Калина Тельянова – духовност, облечена в изящно слово

Калина Тельянова е завършила Средно музикално училище “Проф. Панчо Владигеров” в Бургас и Висша школа по култура в Санкт-Петербург, Русия.
Автор е на поетичните книги: “Писмо върху пясъка” – 1999 год., “Предпочитам” – 2000 год., “Разпознаване” – 2001 год. и “Лични пространства” – 2004 год.
Превела е от руски лирическия сборник “Имената на любовта”.
Нейни стихове са преведени и публикувани в Македония и Русия.

Когато човек се докосне до стиховете й и усети, че с автора им е настроен на една и съща мисловна и емоционална вълна, тогава сливането с най-дълбинните и необозрими пространства на мистиката, наречена Поезия, е пълно. Следвайки нишката на вътрешния глас на Калина Тельянова, читателят открива постепенно нейните поетични послания, които въпреки пестеливостта на думите, са преизпълнени с многозвучна смисловост. У него остава чувството, че е посветен в една кауза. Каузата на тези, които са избрали да вървят по пътя на себепознаването и себеусъвършенстването.

Съприкосновението с поезията на Калина Тельянова е тръпка, очакване за нещо красиво и истинско. Читателят по непосредствен начин достига до нивото на нейната вглъбеност и способност да “разлиства” пластовете на битието по един особен начин, като им придава нови, непознати нюанси и ги насища с емоционалност. Поетесата умее до съвършенство да облича чувствата си в изящна словесност. Формата и тъканта на нейните стихове са максимално изчистени. Потапяйки се в творбите й, читателят се сродява духовно с нея, открива неизбродими пространства и неизчерпаем извор на изискани чувства и фини усещания. Към подобна смислово и емоционално мотивиран словесност той не би могъл да остане безразличен. Любов, тъга, носталгия по нещо скъпо и далечно, тревога от неизвестното – това са само някои от темите, интерпретирани многопластово в стиховете.

Невероятно е усещането, останало след пътешествието из страниците на книгата. Чувстваш, че си открил душа, чиито струни звучат в твоята “тоналност”…

По мнението на Петър Парашкевов стихотворенията на Калина Тельянова са… “биография на духа, вселил се в тялото на жена и изявил се оттам пред себе си филигранно с изключително чувство за мяра – до степен на сентенциозност”.

Поетесата разкрива, че всъщност писането на поезия изисква да се вгледаш и да достигнеш до най-далечното в същността си, а това е трудно. Трябва да си на “ти” със себе си. Оттук и уязвимостта на твореца, тъй като тайните на душата, до които е успял да се домогне, стават обществено достояние. Чрез писането поетът опознава себе си и се уравновесява със средата, т.е. разтоварва се от напрежението. “Но това не означава, че посягам към листа и молива, за да опозная себе си и да се разтоваря. Пиша, защото не мога да не пиша. То е вътрешна необходимост”. На въпроса откъде идва импулсът да твори, Калина Тельянова отговаря: “Господ ми е дал душа, сетива и аз му благодаря за това”.

Стиховете на Тельянова са отражение на вътрешния й мир, който тя с години не смее да разкрие пред широката аудитория. Първата й книга “Писмо върху пясъка”, излиза през 1999 год. благодарение на подкрепата на Христо Фотев – неин редактор и издател.

За новата си книга “Лични пространства” поетесата споделя, че е удовлетворена от полиграфическото й изпълнение, дело на издателство “Захарий Стоянов”. Книгата е оформена стилно, а графиките на Анри Матис са истинско попадение и в съзвучие с посланията на поезията.

На въпроса какво е за нея поезията, Калина Тельянова отговаря: “Тя е моето духовно пристанище. Стиховете ми са моят свят”.

След прочита на стиховете на Тельянова останах с усещането за красиво приключение из лабиринта на чувствата и докосване до истински стойностното изкуство, което извисява.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 29 септември 2004 г.