Лично за душата и изкуството

Когато на душата започва де не й достига въздух, когато въздухът наоколо е потънал в мъгла, душата търси изход, търси височина, откъдето да погледне, където да прогледне и да види ясно слънцето, звездите, да намери пътечката, по която да върви без да се загуби, която да я отведе към ясни цели, вдъхновения и да забрави за долините потопени в мъглата.

Стремежът е присъщ на всеки един от нас. За градивния ум няма граници, няма прегради пред които душата да спре да копнее, да търси и да вижда извън начертаното.

Видяното от нашите предци, оставило отпечатък в унаследената ни от хилядолетия история се таи дълбоко някъде във всеки новороден вик, появил се като чудо на нашата земя. Кой ли е този, който извайва нашите лица, който ни напътства – ти можеш, ти ще достигнеш света, ще намериш своята пътека, своята височина и от там ще погледнеш и ще проникнеш в своята съдба?

И ако открил си, че вглеждайки се в миналото може да намериш ново начало, докосни се до извора на мечтите и може да прозреш, че светът е необятен. И ако докоснеш дори само частичка от него и всяка частичка заговори ти за нещо неизвестно ти заслушай се и не преставай да вярваш, че под краката ти има земя и върви по нея, стъпвай без страх, откривай света.

Една рисунка отстояла вековете по стените на пещерата Алтамира превръща миналото във вечно сътворение, предава ни копнежът на онзи далечен творец, който спонтанно се е превърнал в създател, може би в провокатор, чиито рисунки са подсказвали нови посоки, чертаели са нова еволюция на нашите предци. И без да осъзнава, праисторическия художник е могъл да изрази свободната си и непринудена воля, без граници, без цензура, без предразсъдъци.

Творецът оставя винаги по нещо за себе си и за другите – превръща видяното в думи, в картина или в музикален тон и това са всички онези частички от нашата чувственост, които предават мисъл, емоция и от които съзнанието се пробужда.

Стойността на всяко послание в изкуството се определя от това доколко създателят е бил честен със себе си, когато твори, дали е следвал искрено онези пътеки, по които единствено любовта и душата го води.