Мъжки копнеж
Тъй крехка, нежна... обич носиш,
но търсиш други светове,
където влюбена безмерно
да даряваш свидни часове...
Очи извърташ, пълни с грижи,
покриваш с есен лятото във тях.
Но пак си хубава. Косите черни
не крият светлината – звезден прах...
Ех, бързаш, махаш със ръка,
забравяш вечерните си копнежи,
изтриваш слънчевите си слова
и ги заменяш с хорските брътвежи.
Ах, спри! Почакай! Погледни ме!
Доближи сърцето си до мен!
Не може нежността невинна
и днес да е в почивен ден!
Пусни душата! Нека гледа в моята...
Пожелай каквото иска тя!
И някъде сред всичко друго, моля се,
в зениците ти плам да уловя!