Метаморфози

Метаморфози

Звездите имат своя екзистенция.
Те биха съществували една без друга,
ако не бе им нужно да сравняват блясъка си.
И в тъмното небе на страстите
би имало по-малко глупост,
ако познавахме добре природата
на звездното привличане.
Бих искала да не оплакваме смъртта им,
защото тя ги продължава повече, отколкото отрича.
Безкрайно много са метаморфозите на глупостта,
и подозирам,
че всяка черна дупка във вселената
завършва някъде с чувствително ухо.
Да прекратим фалшивото си стиховиене
и нека гледаме по-често
през светлофилтрите на своя разум.
Тогава може би ще забележим,
как непотребните отломъци изгряват по небето,
а онзи, първобитният, насъсква бронза срещу камъка
и под ръцете му се ражда Смисълът.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------