Колко живее любовта?

Колко живее любовта? 
Мисли за любовта

Видяха се. И така започна всичко. Тя усети, че изпитва смущение от погледа му. Той просто я хареса.

Започнаха да се наблюдават, да си говорят, да се срещат... и не след дълго се целунаха. И взаимно се омагьосаха. Вече не съществуваше друго. Вече бяха само Тя и Той в техния свят. Всяка минута, всяка мисъл, всяко трепване, бе любов. Само и единствено за тях.

За първи път и двамата не знаеха къде се намират. Имаха непрестанна нужда да бъдат заедно, близо, прегърнати, впити.

Предизвикваха се, спореха, гневяха... и пак се търсеха... и пак се целуваха.

Боже, каква любов, каква страст, каква енергия...

И какъв контраст!

Не можеха да спрат да се раняват-обичат, предизвикват-галят, сърдят-прощават, крещят и шепнат...

Доверие срещу несигурност, характер срещу слабост, любов срещу омраза... се сблъскваха и редуваха.

Страстта, с която правеха всичко това, остана постоянна. Мисълта един за друг – дали хубава или лоша, също ги преследваше непрестанно.

Едно нещо разбраха тогава, а второто – по-късно:
Любовта е по-силна от човека.
Но човекът е склонен да я съсипе.

Всъщност любовта идва на този свят, за да прояви най-добрите (прекрасни) качества на човека. А след това започва да се бори с неговите защити, слабости и неприятни черти. Ако ги пребори, тя живее. Ако пък те надделеят, той губи любовта.