Поетичният сборник “Моделисимо… и шепот от графита” – оазис сред технологичното безумие на 21-и век
Пред нас е сборникът със стихове “МОДЕЛИСИМО… и шепот от графита” на Константин Корадов. Съдържа 140 стихотворения. Повечето са написани през извънредно плодовитата за автора 2019 година. Количеството е впечатляващо. Впечатляващо е и заглавието. Но интелектуалният шок тепърва предстои в хода на четенето. За мен е загадка как се сътворява подобна енциклопедия на чувства, на природни красоти, на одухотворено ежедневие – епоха като на длан, история на цяло поколение.
Поетическата форма е оригинална и освободена от традиционната рима. Стиховете са изящни, смели, дори дръзки. Не се повтаря нито един образ, нито една идея. Константин Корадов притежава талант, неизчерпаеми залежи от находчивост и завиден летеж на духа и на душата. Истински дар Божи. Невероятни недра на словото. Невъзможно е да се преброят думите, използвани в сборника. Подобна статистика би била обект на специална студия.
Сложно е да се определи “течението”. Романтизъм? Да, но и реализъм. Символизъм? Разбира се, но и импресионизъм. Четката постига пъстрота, излизаща извън най-ярките цветове в богатата палитра на художника. Регистрация и анализ на мигновена емоция, улавяне на мига (като при “Фауст”), но с копнеж и без трагизъм. Дълбоко вникване, почти до болка, в емоцията или събитието, чувствено възхищение и преклонение пред величието на природата.
Естествено, читателят не може напълно да се идентифицира с душата на поета, но може да тълкува по свое подобие образите, защото всяко чувство експлодира със скрити трепети, а всяко природно явление бушува. Вселена от метафори спира дъха.
Природните картини са наситени с красота и драматизъм: “Лицето на луната наднича над горските пътеки, облечено във було цветно, потръпващо със Царствена осанка.” Талантът е родил гениален образ. В 21-и век отново живее геният на Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Пенчо Славейков…
Особено място в стихосбирката заема морето. Посветените му стихове не са много. Но авторът живее и твори във и със солената стихия, познава я, обича я, гмурка се в синевата й, черпи вдъхновение от бурите и от покоя й, носи се върху вечно устремените й вълни. Лирикът-сърцевед не само се превъплъщава подсъзнателно в дързък магьосник-маринист, но и използва краските на необятната шир при изграждането на редица други образи.
Константин Корадов е ярко, понякога яростно и почти винаги безжалостно откровен. Може би затова образите са толкова истински, а лирическият герой – толкова богат на чувства и толкова неподправен в изказа си. Изказ на радост или тъга, на възхищение или разочарование, щастлив, покрусен, пророчески възвисен или умерено патетичен.
Стилът на поета изпреварва времето, а ритъмът отмерва неговия вечен бяг – не като пясък, който изтича между пръстите, а като взривен старт на млад, устремен към висините древногръцки бог.
Любовта към жената, децата, семейството, човека, живота е изразена по индивидуален, новаторски и модерен начин. Защото поетът е ренесансов творец от третото десетилетие на 21-и век. Трудно е да открием обобщаващо послание, ала на преден план изпъкват вярата в Живота, в позитивната нагласа на човека, снизхождението и прошката за краткотрайното ни несъвършенство.
Поезията на Константин Корадов е нестандартна. Не само чувствена, но и дълбоко философска. Тя е “Целувката на синя орхидея”. Мъдра, но не примирена, борбена и неутолима. Защото мъдростта му е мъдрост на устрема, не на меланхолична носталгия.
Нямам представа как би могло поетични откровения да бъдат популяризирани така, че да докоснат максимален брой читатели. Сигурно не и нужно. Истинската поезия е тясно бутиково магазинче за малцина. Може би всеки, опитал омагьосващата й билка, споделя и разделя насладата с приятели... Кой да каже? И писането, и четенето на поезия най-често е занимание за генетични самотници.
Силвия КОЛЕВА
София
23 декември 2019 г.
-----------------
Константин Корадов, “Моделисимо... и шепот от графита”, Б., 2020.
-----------------