Монолог на момчето, което Левски уби
Аз му простих.
Той не можа да си прости.
Тогава не разбирах и
някак всичко стана
изведнъж и ненадейно.
После на небето ми обясниха
и ангелите ме настаниха в рая.
Не заслужавах, но
Бог каза, че така трябва.
Добре е в рая. Тук е хубаво.
Кой знае още колко години
щях да бъхтя за чорбаджията.
След време и Левски дойде.
Да, в рая дойде. Нима сте се съмнявали!?
Срещнахме се, съжали и се разплака.
Вече го разбирам. рябвало е да ме убие.
Но защо никога не чувам
името си по чествания
и вечерни проверки?
Нали и аз умрях
за свободата на България.
------------
* Левски е принуден от обстоятелствата да убие слугата на Денчо Халача, за което съжалява до края на живота си.