Моят топъл свят

Моят топъл свят

Пак куфари и хора, и пак гари,
със стъпките и чужди гласове,
и мислите, събрани на камари,
присъствие и нечии гърбове...

Това е всъщност (може би!) живота,
безкрайни срещи, пътища, тъга...
Посрещаш със усмивката доброто,
а другото, извършваш по дълга.

Да стиснеш с радост някому ръката,
дори, когато той е непознат,
но бил човек, помогнал ти в бедата.
Такъв го искам, моят топъл свят!

От куфари, от хора и от гари
от чужди стъпки, тихи гласове,
една сълза окото ми опари.
Така е, но в студени светове.