Наследство

Наследство

Баща ми тръгнал щастие да търси
по чуждите земи... не бил с късмет.
Такъв го знам от снимките опърлени
от времето: сърдит, там нейде на гурбет.

Един самотен вик, той скитал из чужбина.
И в ранна зима идвал в село със снега.
Във кръчмата със зарове и черно вино
търкалял дните, замислен гледал към брега.

И пак очаквал оня вятър, белия. Пътувал
и в съня си... Сякаш дънери отсечени
над Янтра ледовете в март се втурвали –
надеждата му жадна. И обречена...

Днес майка ми не иска да си спомня,
но нейната добра душа сама скърби.
Там времето – един безчувствен хромел,
премила всичко. И не всичко може би.

Баща си не запомних, малък бях, но
днес трябва да изкупя бащината си вина.
Ще се завърна ли от пътищата прашни?
На майките сами е нужна млада топлина.