Д-р Наталия Матвеева е от Архангелск, лекар-гинеколог, психолог, специалист по здравословно хранене.
Има издадени книги и публикации по физиология, психология и езотерика. В България през летния сезон е организатор на мероприятия в Руския клуб в Слънчев бряг.
Автор на книгите “Освобождаване от илюзиите” (книга за жените), “Съзнателно пристъпване към брак и майчинство” (на границата на физиологията, психологията и езотериката) и др.
Интервю на Роза МАКСИМОВА
------------------
Наталия Матвеева: Щастливата жена е мъдрата жена
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)
– Вие сте гинеколог, психолог, актьор, писател – как съчетавате всички тези дейности? Не си ли пречат?
– Не, това са различни етапи от моя живот. Когато работех в родилния дом, живеех само с работата си, помагах да се износват и раждат деца, помагах на жените да се справят с болестите. Започнах да пиша, когато излязох в пенсия, а актриса станах тук, в България, когато организирах руски театър и една от актрисите не можа да дойде за началото на гастролите през пролетта на 2015 година. Замених я и станах актриса. За мен беше голямо удоволствие.
– Освен психологически есета, вие пишете и кратки разкази. Откъде се вземат идеите за сюжетите – от вашата практика или те са просто отдушник от напрегнатото ежедневие?
– Моето ежедневие не е напрегнато, аз правя нещо, само когато душата ми го поиска и избликът на енергия не ми дава мира.
Започнах да пиша разкази преди година. Внезапно. Една сутрин седнах пред компютъра и написах първия си и най-любим разказ “Моята война”. Тогава бях под въздействието на нашия празник 9 май, който бях организирала и провела с моя партньор Никита Токарев. Тогава в душата ми стана нещо – някаква камбана звънеше непрекъснато.
– С какви болести се сблъсквахте в медицинската си практика и какви болести са характерни за жените, особено за младите жени?
– Младите често боледуват от инфекциозни и възпалителни заболявания. Те тепърва започват да водят сексуален живот и не се замислят за последствията от безконтролните връзки. И главното – не знаят нищо за психологията на мъжкото поведение и считат всеки партньор за единствен. Това са илюзии, които се разрушават болезнено.
– Какви профилактични мерки помагат да се запази женското здраве?
– Началото се корени в семейното възпитание. Майката е длъжна да научи дъщеря си на отговорност и да й обясни последствията от постъпките й. Поне за бременността трябва да й разкаже. А това в семейството НЕ се прави. Аз написах книга за подрастващите и техните родители – “Детска академия на зрелия живот”.
– От какво се бои жената?
– От всичко в света! От любовта и отсъствието й, от бременността и безплодието, от омъжването и самотата. Жената е много емоционална, от всичко прави трагедия или мелодрама.
– Коя жена е щастлива, според вас?
– Мъдрата. Тя не доказва на никого нищо и знае точно какво иска. Приема изпитанията спокойно и вярва в способностите си. Тя знае, че висшите сили я пазят ВИНАГИ.
– Когато ви е тежко, когато душата ви е “счупена”, какво ви помага” Какво ви дава сили?
– Анализът. Анализът на случилото се. Задавам си въпроси. Защо се случва това в живота ми. Душата не може да се счупи, душата е енергия, тя е светлина, вибрации.
– Чувствате ли се актьор – на сцената и в живота?
– На сцената – да! Аз обичам сцената още от детството си. В живота е по-просто, по-лесно и по-спокойно е да бъда самата себе си.
– Ако сега започвахте професионалния си път, какво бихте избрали?
– След завършването на училище еднакво силно исках да стана лекар и учител. Станах лекар, а след това животът ми даде шанс да бъда и учител. Тренинги, семинари, обучения за здравословен начин на живот и бизнес – наложи се да уча другите, често и възрастни хора.
Така че има шанс да реализираш всичките си таланти, с каквото и да си започнал.
– Съжалявате ли за нещо в живота си?
– По-скоро не. В младостта си съжалявах за всяка грешка. Сега разбирам, че грешките ни учат да живеем, жизненият опит води до мъдрост. С мъдростта човек възприема хармонично и света и себе си, и околните.
– Вие знаете, че има много хора, за които словото, книгите не значат нищо и че за тях самият живот е много по-интересен. Какво бихте казали на тези хора?
– Разбира се, че имат право! Всеки сам строи живота си така, както му харесва. Това е нормално! Всеки си има своята истина и трябва да я цени. Не да воюва с другите за нея, а да живее с нея в мир. Ще им кажа: “За всичко си има време”.
– Кого не бихте допуснали в своята лична вселена?
– Аз съм открит и лоялен човек. Но ако с безкрайните си оплаквания, злоба, завист и скъперничество човекът извиква неприятни чувства в мен, то аз просто преставам да общувам с него, оставям го извън пределите на моята вселена.
(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)
------------------