Поезията на Наталия Недялкова или “Онзи зад вратата” – здравата спойка на универсума в нас

В най-новата поетична книга на Наталия Недялкова “Онзи зад вратата” още в самото начало експлицитен е стремежът да бъде възвърнато естественото магическо измерение на езика, на речта. Авторката иска да върне духа на “Великото дело” в генезиса на поетичното създаване. Изключително ефектно е уводното стихотворение, в което е представена и водещата идея на цялта книга.

Зад вратата –
предна корица на книгата –
търсим Онзи,
който пренаписва и редактира света
като текст.

Този “Някой” е съюзник на всесъздателя, но тук – като апологет на написването на сътворението. Стремежът ѝ е толкова силен, а въплъщаването на думата е толкова зряло, че в белотата авторката създава скулптури на буквите, които подтикват да бъде изграден съвършен порядък и еквивалентност на мислите ни.

От друга страна, поетесата Наталия Недякова създава контраст между всички тези намерения и страха като архетип, и малодушието като маниер на съвременния свят в двуличието на грозното, където грозното е зло, но лицемерно му се дава естетическа величина.

В най-новото си поетично дело авторката дефинира писането на поезия чрез най-високи препратки към духовното. За нея писането все още има небесно измерение, и именно затова господният ангел избира своя поет и:

от своето дясно крило откъсва перо
и неусетно поставя в ръката му небесния стилус.

Тя подчертава строгостта на метафизиката на ежедневния (“ Метафизика на ежедневието”) дискурс, с който се контрастират статистите на сенките, присвоили право на глас като лъжепророци на времето, в което живеем – време, в което човекът е изгубен в лабиринта на отчуждението за разлика от красотата, която повече не забелязваме: дъжда, светлината, топлината и земята.

Поетесата осъзнава онази загуба на самия себе си у модерния човек и затова иска да потвърди необходимостта и да изтъкне важността на красивото слово, което, според нея, все още има силата да върне човека към себе си, към неговата същност. Стихотворението “Капан за сънища “ е своеобразна перла, в която заблестява тази тема и има ключово послание в тази поетична книга.

Какво ли не сграбчва
капанът за сънища.
Понякога това е Поезията –
осъмва
пробудена
в стих.

Поезията тук е един диспозитив на съня. Тя е единственото нещо, което си струва да бъде уловено от съновидението и да бъде част от нас – най-накрая да върнем истинските измерения на нашето ежедневие…

Трябва да се подчертае, че Наталия Недялкова е рядък поет, който изтанцува своите стихове. Стихът за нея не е само равен ритъм, тук е и синкопът на живота, който е най-трудно да бъде изтанцуван. По този начин, поетесата докосва до най-древните ритуали на синкретизма и пресъздаването на живота, защото в нейната поезия животът има функцията на продължението на континуума и истинските стойности.

Равният ритъм е за монотонните хора.
Не е за всеки – синкопът.
Кой каза, че е лесно
да се изтанцува Живота?

В този синкоп животът е фантасмагоричен сън, в който трябва да оцелееш, но и да бъдеш човек.

В този фантасмагоричен сън – живота
колко овце да преброим
с колко вълчи глутници
да се разминем
преди отново
да се пробудим?

Всъщност, поезията на Наталия Недялкова е едно голямо пробуждане от всички “изми”– и злини на отчуждението, малодушието и хипокризията на времето. В стихотворението “Сакралната геометрия”, тя чрез една пантеистична визия на сакралната геометрия, в която слънцето е централно огнище на нашия дом – ни уверява, че слънцето е здрава тухла от зида на мирозданието за всеки буден ум, който знае как да защити своя дом и да му осигури време. Тя ни напомня и изтъква, че тайната на мирозданието е в здравата спойка на всички неща.

Поезията на Наталия Недялкова е точно това – здрава халка на свързването на времената в синджира, който тегли морето в нас, дори и тогава, когато го плетем от пясък – от брега на нашите надежди до водата на сътворението.

Борче ПАНОВ
поет и драматург, Македония

------------------
Наталия Недялкова, “Онзи зад вратата”, изд. “Либра Скорп”, Бургас, 2019.
------------------