* * *
Нека ти разкажа чудни приказки
в извор бистър натопила шепи,
от наниз да изнижа светли бисери,
да ги разпръсна като бели мисли леки.
Нека в кадифените ни нощи
преведа те бос по лунната пътека,
наметна те с косите си разкошни
и сладки думи като тъмен мед потекли
да ти подаря, с любов обвила те
втъкала красота във твоя сън,
в сенките при изворите скрила се,
преди да се развидели навън.
И миг преди съвсем да се събудиш,
ще се разтворя в мелодичен, крехък шепот.
Ще забравиш, че гласа ми си сънувал,
но в сърцето перли нежни ще ти светят...