Неосъществимо

Неосъществимо

Разпиля се морето,
като шепа със зърно.
Във чувала на август се изля без възврат.
Само синият цвят във небето осъмна.
Само сол във очите.
А във тялото – глад.

Разлюляха се дни
край вълните – безшумно.
Прелъстени русалки край брега се топят.
Събери ми морето, щом отново се върна!
Покажи ми звезди,
под които мечтах.

Сътвори ми света,
в който бяхме прегърнати.
Възкреси всички думи, превърнати в прах.
Във букета унил, на балкона изхвърлен,
съживи ми цветята
с аромата във тях.

Направи ми душата –
с радост дива изпълнена.
Пак сърцето да бие и без теб да не спи.
Напълни ми морето с просветляло безумие!
И смеха ми разлюбен
във нощта приюти.

Този август си тръгва
безсърдечен, изгубен,
не успя да ме влюби, не можа да прости.
Възвърни ми живота, пак да е пълнолунен!
Или заедно с август,
разпилей се и ти.