Нежната изящност в поетичния свят на Детелина Стефанова

Тръгвам нанякъде. Дишам, не бързам,
крачките бавно, наум си броя.
Тук, със морето, душата си свързвам,
с морската пяна как ризи кроя!

“Нежна изящност” е четвъртата поетична книга на Детелина Стефанова, след “Съвършенство в несъвършенството”, “Магьосница” и “Толкова... Единствена”. Една необятна поетична вселена, в която авторката представя като на длан нюансите на човешката душа, вписваща се – успешно или не съвсем – в противоречивия заобикалящ ни свят.

Поетичните откровения в книгата са обособени в четири цикъла: “Гравитация”, “Кула в небето”, “Стъкленица за боички” и “Нежна изящност”.

Първият раздел е посветен на човешката душа, гравитираща около нас, или ние около нея, или човешкият свят около човешката душа и обратно – едно “магическо движение в спирала, / звезди, целунати от светлината...” (“Гравитация”) В това единство на движение и пространство-време, заобградени от “болни амбиции” и “ниски страсти”, сред “бури кални и дъждовни”, за да оцелеем и се впишем уместно в тайнството, наречено живот, е необходимо да се вгледаме дълбоко в себе си, да пречистим лошите помисли, да извадим най-доброто от себе си – като изящно отражение – и да се устремим към светлината. И ако в Светото писание “в началото бе словото”, в нежната изящност на Детелина езиковата индивидуалност е същността на битието, съчетала в себе си надежда и упование, очаквания и мечти, трепети и доверие, чак до самия край на времената.

След думите
надеждата остава –
черупка с перла...
или може би?!
След тръгване
животът продължава,
редува трепетите.
Отпреди...
(“Кажи ми”)

В поезията на Детелина Стефанова липсват отрицателните емоции, пошлото, некрасивото, грубото, или са сведени до минимум. Авторката е над обкръжаващата ни баналност, простащина, вулгарност, дребнавост, тя е устремена към красивото, естетичното, финото, деликатното, които са навсякъде около нас, стига да съумеем да ги забележим, и за които най-удачния начин да ги изразим и опишем, е поетичният изказ.

... да изтичам и на пръсти
разперила ръце да полетя.
Там някъде, зад облаците гъсти,
да се порадвам тихо на света.
...
Не ми е нужно нищо, нищо друго,
освен да имам музика и стих.
Намерих вече истинското чудо –
в поезията себе си открих!
(“Открих”)

“Кула в небето” е вторият раздел, представящ мирогледа на авторката по актуалните житейски теми.

От кулата на днешното безвремие
чертая карта с моите мечти.
Родих се в грешното съвремие –
изгубено, без ценности... Почти!
“Гледка”

Небесната кула е ефимерен стремеж към извисяване над тривиалното, измислено място, откъдето светът изглежда другояче – външно същия, но същевременно различен в собствените ни възприятия. Реалност и фантазия, вплетени в едно.

Очите си широко да затвориш,
картини пак ще нарисувам аз.
Опитай се със себе си да спориш.
Над моята душа ти нямаш власт!
(“Преструвай се”)

За да се впишем устойчиво в разнородната смесица от чувства, и въобще цялостното осъзнаване на мястото ни под слънцето, е необходимо да се откъснем от вибрационната амалгама и да погледнем на света отвисоко. Бледата аналогия с Вавилонската кула и изсипаната божествена разнородност от езици допринася за богатството от изразност, за изобилието от емоции и впечатления.

Прие ли го вече? Какво ти остана?
На масата сложил си хлебец и лук...
Жестоката истина вече е рана,
поредният отговор чуваш от друг!
(“Хлебец и лук”)

“Стъкленица за боички” ни навява детински спомени – на безуспешната хлапашка съпротива срещу сивотата, мрачния, скучен, безцветен и еднообразен свят, налаган ни от тривиалното ежедневие. Според авторката, ако успеем да съберем в стъкленица багрите на есента, и всеки път, когато ни стане сиво от чуждата завист и притворство, да разклащаме за миг стъкленицата, за да се разбъркат боичките – тогава усмивката ни ще е като на малко дете – широка и лъчиста.

Когато тъмно стане вън
и тази нощ ме занаднича,
ще зная, светлина и звън
във стиховете се обичат!
(“Светлина и звън”)

И вроденият детски ужас от тъмнината ще отстъпи пред красивите приказки, нарисувани с цветните боички на въображението.

Разказваш ми...
а всъщност, не те чувам!
Рисувам в мислите си небеса.
Безкрайна шир,
виж ме как танцувам,
танцувам в нашите си чудеса.
(“Гласът ти ме целува”)

И... достигаме до вечната тема за любовта. Любовта във всичките й измерения – искряща, огнена, необятна, божествена, недостижима. Стремежът към съвършенство е устрем към любовта – така бленувана и неизменно вплетена в изкуството. Ефирна елегантност с многолика външност.

Навън е тъмно. Пухкав сняг
затрупва пътища, въпроси.
Кристални чаши. И коняк.
Мечтите стъпват нежни, боси,
разнежват влюбени очи –
събира се една Вселена!
Докосваш устни. И мълчим.
Уж същата съм – променена!
(“Снежна нежност”)

И в последния раздел “Нежна изящност” лайтмотивът отново е любовта – към вятъра, морето, към хората... Тайнството любов е многомерно, граничещо с необятността.

Властно морето спира в дъха ми,
вятърът нежно целува нощта.
Колко любовно се слива духа ми –
в нощ, във вълни... И аз, и брега!
“Нощен бряг”

Силата на любовта е безкрайна. Въоръжени с нейния устрем сме в състояние да докоснем недостижимото, да постигнем и невъзможното, дори и да звучи като утопия.

С навиците,
с приглушена сила,
с енергия,
препуснала от стръмното,
поглеждам към света и съм решила,
да диря брод.
Дори ще търся руното!
(“Енергия”)

Какво е любовта? Една измислица или реалност, но съчетана с чаровна прелест, красота и елегантност, изпълнена с копнежи и очакване... Всичко това заедно – е нежната изящност в поезията на Детелина.

Колко красиви са голите клони –
нежна изящност, пробила мъгла!
Точно сред тях, ветровете се гонят,
носейки пъстра и цветна дъга!
“Нежна изящност”

Притаили дъх, нека се замислим. Дали пък любовта не прави думите излишни? Да, нека замълчим и оставим чувствата да заговорят. Може би те ще ни кажат повече. Всичко, което бихме искали да чуем, и което се страхуваме да изречем.

Ужасно време, бурно, даже диво!
И думите ми
някак...
онемяха!
“И думите ми онемяха”

“Нежна изящност” е своеобразна стълба към висините, насочващата ни да се издигнем до своята небесна наблюдателница, от която да погледнем дълбоко в себе си, да открием своята искрица доброта и така необходимата ни човечност. Ще успеем ли да разгадаем пътя към себе си? Ако се вслушаме и отворим сърцата и душите си към поетичните напътствия, закодирани в лириката на Детелина Стефанова – със сигурност ще открием своята пътека сред безбройните широки друми на необятността.

-----------------
Детелина Стефанова, “Нежна изящност”, поезия, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
-----------------