Здравей, бабо! Днес имах интересен разговор с един колега. С него много се разбираме, говорим по различни теми и много често имаме еднакво мнение. Обсъждахме катаклизмите и замърсяването на планетата, как увеличаването на популацията на един животински вид води до намаляване на друг, а това се отразява и на живота на хората. И че балансът, е най-важен – баланса, който природата е създала за многообразието на видовете. И най-неочакваното за мен колегата каза:
– Ти си много добра, би била истинска добра мюсюлманка.
– А ти мюсюлманин ли си? – попитах го
И още преди той да отговори, към нас се приближиха група колеги и един каза:
– А аз добър човек ли съм?
– Да – отговорихме всички. Той беше от хората, с които общуваш, тръгваш си и даже след като забравяш за разговора, помниш чувството, което е останало след него. И винаги това беше усещане за внимание, доброта, учтивост. Страхотен колега!
– Знаете ли, че на Земята има над 4000 религии и колко ли още секти, тайни общества, организации, които обсъждат Бог?! Ако допуснем, че само две религии имат различни Богове, то над тях трябва да има друг Бог, който е създал тях самите. А всички почитаме Бог, който е създал всичко – и Вселената, и Земята и мен, и теб. Независимо какво мисля аз по въпроса, на различните езици Бог звучи различно. По различен начин го наричаме, различни са ритуалите, с които го почитаме, но създателят, Творецът, Абсолютът е един. Всички знаем притчата за мъдреца, когото попитали: – Кажи ми, къде е Бог и ще и дам един портокал. – Кажи ми къде не е и ще ти дам два. – отговорил мъдрецът. Бог е навсякъде и във всичко, и във всички нас.
– Може би това осъзнаване, че сме обединени с всичко е квантовия скок в мисленето на човечеството, за който говореше квантовият компютър.
– А кой ли пръв ще подаде ръка на другите религии? Може би мюсюлманите, или евреите, или Вселенския патриарх, или папата, или масоните, или будистите.....
– Щом една идея се зароди някъде, тя се предава на същия животински вид. Нали знаем “ефекта на стотната маймуна”!
– Ние сме първите маймуни с идеята на обединението на религиите!
Да ни беше видяла, бабо, скачахме и се радвахме като деца, говорехме един през друг и се чувствахме свързани и горди от идеята. Обичам те, бабо! Пак ще ти пиша.
Бабата остави писмото и си каза:
– О, тия деца! Та това всеки го знае – Бог е един!