Обичаната и обичаща Петя Алексиева

Тя има всичко. Има обичта на хората
и казва, че това й стига.

Родена е на бележита дата – на Първи май 1944 година. Не сме й устройвали лични юбилейни тържества, въпреки че е в центъра на подготовката и провеждането на много такива, посветени на активисти на Дамския клуб при Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” –Варна, чийто несменяем председател е вече 15 години подред. Чествахме Десетата и Петнадесетата година на Клуба. В това отношение тя е следовник на друга заслужила варненска тракийка, с чието име назоваха Дамския клуб, като избраха Поля Терзистоева за свой патрон.

С какво Петя печели обичта на хората? Преди всичко със СЪПРИЧАСТНОСТТА си към радостите и скръбта в техния живот. Няма случай да е оставила без внимание промоция на книга, концерт на изпълнител, лична радост в нечие тракийско семейство, където са я поканили. По собствена инициатива, заедно с ръководството на Клуб “Ветерани”, посещава домовете на вече застарели и изнемогващи деятели на тракийското дружество, на които винаги намира начин да засвидетелствува вниманието си. И да не мислите, че с тях разговаря за болестите им? И ако все пак й се оплачат, тя има рецепти от неизчерпаемия народен рецептурник и поучава за каква болка, каква билка е полезна. А често и готово лекарство им носи. Канят я и за кръщене, и за помен, и просто ей така да си поговорят. И винаги ще им изпее песен от своя богат репертоар.

И с ЛИЧНИЯ СИ ЖИВОТ тя е пример и достойна за уважение жена. Безупречна съпруга и домакиня, майсторка на баници и гозби, майка на три дъщери, които обогатиха семейството с трима зетъове и с шест внука, като най-малкият от тях – Пламен, е на две и половина години. Благодарна е на семейството си и на съпруга си Слави Алексиев за разбирането, което проявяват и за помощта, която й оказват. Децата й намериха реализация на способностите си. Най-голямата Силвия е преподавателка по английски език, Димитричка е цигуларка във Варненската филхармония, а Красимира работи в областта на туризма. Най-големият от внуците й – Николай, има вече висше образование, Станислав завърши Военноморското училище, а другите трима Муса, Шади и Тарик са още ученици, но участват в най-престижния републикански отбор – първенец по хокей на лед. Тарик е отличен със златен медал и купа като най-добър нападател в този национален български отбор.

И с участието си в ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ГРАДА Петя е пример, достоен за подражание. Вълнуват я въпросите за благоустройството на района, в който живее и търси начини за ръзрешаване на възникнали проблеми. От дълги години пее в хоровете на художествената самодейност, на които често е и солистка. Хорът на работниците от търговията и услугите с художествен ръководител Йордан Попов, в който Петя участва, бе отличен със златен медал на майските хорови фестивали.

Двадесет години пя в Дамска вокална група “Варна” при Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” с художествени ръководители Величка и Станьо Станеви, а сега арганизира квартет при тракийския клуб, в който членува.

Много са приятелите на Петя, богата е тя на спомени и самото назоваване на името й извиква асоциации на бодрост, жизненост, на обич. Зад волана на личния си автомобил, привърнат от нея и в обществен превоз за приятели и активисти на дружеството, тя е спокойна. Безотказно отзивчива, инициативна, с безвъзмездната си обществена дейност тя, Петя Алексиева, е заслужила най-високото отличие – обичта на хората, която тя високо цени. Получава и раздава обич.

Да й пожелаем здраве, бодрост и успехи в благородните й начинания. Тя, Петя Алексиева, е щастлива, защото е обичана и обичаща.