Омагьосан конник

Омагьосан конник

Слънцето като пеперуда кацна
на последното стъпало на деня.
Само стъпките, останали в морето,
напомняха, че пътят му не свършва тук.
Безкрайни изгреви и залези,
въртите земния часовник.
И аз във него се въртя.
Като омагьосан конник
препускам по стрелките на живота
и всеки път при себе си се връщам.
А искал бих поне веднъж
със слънцето да се надбягам...
Дори да падна победен,
ще знам: един-единствен път се пада.
И светъл ще е този ден.

Риболов

Небето като къшей хляб деня погълна.
Започна есенният риболов.
Втурнаха се лодките,
като бегачи на дълги разстояния,
към таляните,
пълни със удавени звезди и риба.
Сега е щедро септемврийското море
и в мрежите пулсират
стотици сребърни сърца.
А има дни със празни мрежи,
с угаснал поглед по твърдите от сол лица.
Рибарите –
проклинат те съдбата,
но никога морето,
където в раковини скрит е
гласът на техните сърца.

Избор

По пътя ни човешки
понякога
посягаме към слънцето да хвърлим прах,
за да прикрием земен грях.
А после
усещаме как ни притискат думите
в стената грапава на съвестта.
Тогава и очите, и ръцете
жадно търсят светлина.
Ще трябва слънцето да стигнем
или да ослепеем в тъмнина.
Изборът е наш.

През дъжда

Ще събера на утрото цветята
да ги раздам на хората и птиците.
Ще мина през дъжда
като през стъклена завеса
и слънцето във шепите ще нося
през мрежите от клони на дърветата.
И когато изтече денят,
в косите на съня заровил пръсти
надеждата на утрото ще взема.

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------