Опакото на хастара

ОПАКОТО НА ХАСТАРА или МОЗЪЧНА KАРТОГРАФИЯ

(из непубликувания цикъл “Нео-Деконструктивистична поезия”)

НЕЯСНА ВЪТРЕШНОСТ
вътре в тъмнината, искам да е  светло
отвън мислите-реки
             нападат, опустошават, бягат, гният,
             пре-раз-предел-ятo свраки
             крадат установените, изискващи неща,
             на граница, отвъд страха
             на граница, отвъд страха
             конструкциите на мисълта –  
                          лъжат, лъжат, лъжат    
                          бягат – бягат – бягат
ТИШИНА
             отвиквам да ги пазя
             никога няма да мога да спра тяхното движение!
обезобразяват всяка форма, придобила усет за пространство
                          бавно, бавно, бавно
             удобството се разрушава постепенно и навлизат
                          страхове,
                          далеч, 
                          отвъд всяка дума
МНОГОПЛАСТОВА
                          болка, радост, превъзбуда, уплаха, гордост, завист, ярост, мъка
цялото ми вътрешно пространство е заето, 
ВЪН
изгоних всички утеснения и страхове
ТИХО
найлонови пердета, прозрачни, синтетични мебели за непознати,
улей с изтекла течност на забрава-плазма-кръв 
забрадка с електроди-мигрена на забравените революции
ИЗГАРЯ
пепелта от лепкави илюзии
полепва по  стъклото на небето
открива моето лице
ЖИВЕЯ
СВОБОДА
белезите на тъгата са изтрити

Защото тъгата, която е в съгласие с Божията воля, донася разкаяние, водещо до спасение, и за това не бива да се съжалява. Но тъгата, присъща за света, поражда смърт.
2 Коринтяни 7:10

15 февруари, 2019