От миналото заличена

* * *

От миналото заличена,
от реалността – сломена,
коя съм аз понякога забравям.

От болка в мрежа уловена,
от нечии дела ранена,
сама в небитие оставам.

Като умираща сирена,
от чужда песен победена,
към дъното се устремявам.

Докосвам го с ръка студена
и се отпускам уморена...
Предавам се... Да, вече се предавам...

Но и сама да се отричам,
но и на друга да приличам
и да не искам, себе си оставам.

От морски прилив съживена,
сред морска пяна преродена –
спасена съм и с вяра продължавам.