* * *
Оттук съм аз, от този край,
над който късен сняг сияй,
от този разпилян балкан,
насечен като с ятаган.
От този край с бърда ронливи,
настръхнал със гори бодливи,
озъбил се със голи чуки,
където и медът горчи.
Където пещерите кухи
сълзят с избодени очи,
където дъбове клонати
стърчат – от мълнии сакати.
Където още от зори
пътеките върха ти сочат.
И върху остри канари
реките сабите си точат.
Оттук съм аз. И знам добре
как тук се жъне и оре.
И знам добре сред пек и жажда
какво на тази пръст се ражда:
с лице от жегата изпито,
земята не налива жито –
орачи кърми, що умеят
със кръв и пот да я полеят,
да я засеят със куршуми,
със песни и бунтовни думи.
От тази пръст съм аз замесен,
полепнал някъде в калта –
от септемвриец съм донесен
като зърно върху пета.