Отзив за книгата на д-р Герго Цонков

Естествен е стремежът на всеки добър човек да направи нещо полезно, нещо, което да бъде неговият личен принос в живота. Различни са областите, в които влагат усилия хората, отговаряйки на това благородно стремление. Д-р Герго Цонков е избрал, или може би това е негово предупределение, да служи в две хуманни области: медицината и литературата. Като многоуважаван детски лекар той всецяло се е отдал на професията си, която упражнява в продължение на повече от половин век.(Цели 57 години!) Като автор на увлекателно написани кратки разкази той е издал 15 книги. И всяка от тях е неразривно свързана с неговия професионален опит. Не е единственият лекар – автор на книги с медицинска тематика (най-красноречив пример е Антон Павлович Чехов!), но той не подражава на тях, а е изработил свой стил и свое възприемане както на фактите, така и на отражението им в литературата. Нали Висарион Григориевич Белински беше писал, че “литературата е субективно отражение на обективната действителност”?

Кое отличава и покорява в книгите на д-р Цонков и особено в последната, която той е озаглавил “Това се случи. Спомени на детския лекар”? Достоверността на изнасяните факти, в които се откроява неговата безпределна ОБИЧ КЪМ ДЕЦАТА. Затова започва с “Мънички, милички, умнички”. Авторът не само обича децата, но успява така да предаде това свое преклонение пред тях, че просто заставя и читателят да ги обикне и да му завиди, че е имал щастието да работи сред един обичлив и многообещаващ свят на мънички, милички и умнички същества. Особено трогателно и с толкова пестеливи средства – с една фотография, е предал образа на Цетелинка в едноименния разказ. (Предлагам тази снимка да бъде поставена на корицата на книгата)

Обичта на д-р Цонков към децата не е пасивна. В грижата си за тях той бърза да просвещава читателите – родители на деца или представители на институции, занимаващи се със здравето им. И това прави не с назидателния тон на патил и препатил лекар, а чрез конкретни случаи от практиката си. И тонът е доброжелателен, и повествованието е увлекателно, лишено от пампозни фрази, от чуждици, съвсем естествено и тъй както се разказва на най-близки приятели. В два раздела: “На здравно просветни теми” и “На здравно-педагогически теми” ни запознава с много случаи, когато в доброто желание да помогнат на детето си, родителите, бабите и дядовците, въобще хората, поели задължението да се грижат за здравето им, грешат. И тук прозира желанието на автора-лекар да бъде ПОЛЕЗЕН, а не да изтъкне ролята си на всеможещ и всезнаещ учител. Границата между просветните и педагогическите теми е много крехка, но авторът я доловил и обособил разказите в отделни глави.

Особено силно вълнуват читателя описаните случаи в раздела “На социално етични теми”, където ролята на страничния фактор е голяма, животоспасяваща. За съжаление, вместо благодарност, често читателят става свидетел на неразбиране, на недооценяване, на незачитане труда на медицинския персонал, който не очаква някакво специално отношение, но само чисто човешка благодарност за грижите, които полага, и в крайна сметка, за възвърнатия живот, което, уви не винаги се отдава на медицинските кадри, поради неадекватната реакция на най-близкото обкръжение на детето. Но, ако неблагодарните са предмет на повествование в 9 разказчета, то БЛАГОДАРНОСТТА, която лекарят и медицинският персонал получава е предмет на много други разкази, дори и тогава, когато са обособени в раздел “Хумор и сатира” или в “Очерци”. В тези кратки, но дълбоко съдържателни изложения д-р Цонков е отделил внимание и на лекари, и на санитарки, и на всички, които са посветили живота си на детското здравеопазване, на децата – този безценен капитал на нацията ни. И може би от скромност, като последен очерк, публикува този, който за него е написала друга авторка – Янка Пешева. Чрез този очерк и в последната страница на книгата д-р Герго Цонков като че ли иска да направи РАВНОСМЕТКА на постигнатото от него и колегите му.

За д-р Герго Цонков и медицината, и литературата са ПРИЗВАНИЕ. На тях той служи неизменно в продължение на целия си житейски път. Без тях животът му губи смисъл, защото, въпреки радостта и удовлетвореността, която изпитва от това, че има щастлив семеен живот, способни деца и внуци, той ЖЕЛАЕ да бъде и ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗЕН. Смея да го уверя, че е постигнал свята цел, че книгата му ще бъде приета с признателност и с благодарност, че ще предизвика читателски интерес и ще бъде оценена от обществото. От сърце му желая този заслужен успех!