Той служи всеотдайно на българското слово

Следя от близо петнадесет години творчеството на Георги Н. Николов, един изключително работлив, честен и ерудиран, професионално подготвен писател. За себе си съм убеден, че той е един от най-добрите познавачи на националната ни литература от последните десетилетия на нашето време. Масовата читателска аудитория го знае, а част от литературната ни критика го определя именно като един от дейните, от най-изявените критици на книгите… И тук ще спра изречението си, за да изтъкна, че критическите, оценъчните му текстове не са само в полето на един жанр, най-малко на слънчевите и сенчестите страни на разглежданата и изследваната от него книга. Той е и литературовед и приносен автор – участник в литературния процес и негов оценител. В този смисъл е от фалангата на изследователите на родната ни литературна история. И, искам да изразя своята възхита от творчеството му за морето и разкриването на галерията от поети, вдъхновени от него. Не познавам първата книга с морска тематика “Морето в българската периодика и литература XIX-XX век”, електронно издание, но за следващите две написах възторжени рецензии. “Българското море в сърцето на времето” определих като неповторима, документално-истинна, уникална. С тези думи характеризирах и поредната му книга – “Морето в моя стих не е измислено”. Ако в един от големите раздели на предишната са страниците с изследователски текстове, посветени на облика на морето и на хората в неговата прегръдка – морците, тоест моряците главно през българското Възрожденско време, а и по-късно, изключително важен и силен е другият дял от нея – отражението им в литературата. И веднага забелязах откривателския къртовски труд на автора в търсенето и намирането на писмени източници, за да ни даде повече знания и познания за недостатъчно овладяната и разработена тема за морето, за посветилите нему живота си и своето творчество. В тази част от книгата си Георги Н. Николов е истински учен и литературен изследовател. С научен стил, но и с таланта на добрия публицист-аналитик, който ни разкрива непреходността, красотата и богатството на Възрожденския български език. Пак във въпросния отзив отбелязах, че когато става дума за ранните образци на българската поезия на морето той сочи, че според проф. Донка Петканова пръв и единствен развива тази тема Йоан Екзарх. И следва цяла галерия с имена. Затова не беше изненада за мен, няма да е и за всички читатели, че в нея едно от първите стихотворения е от Йоаким Груев. А галерията от имена на автори в антологията е от около двеста на брой – от Дядо Петко Р. Славейков до най-младите, някои все още неизвестни за българския читател. И това никак не е случайно, напротив – логично е, защото на националната литературна територия е наистина един от най-изявените и авторитетни литературни историци-изследователи и анализатори, с открояващо се име сред малобройните представители на оперативната литературна критика. Познава отблизо съвременните български творци на словото, в това число и на поетите-маринисти. Но, убеден съм – ако не бе се възползвал само от тези свои възможности, неговата антология би била с по-малко страници, с по-кратко съдържание и с почти половин имена на авторите, включени в нея. Бил съм автор и съавтор съставител на антологии и знам колко времеядна, изнурителна и трудоемка е тази взискателна творческа работа. Неизмерими са усилията, безсънията и бденията над белия лист през двете години, посветени на този огромен труд. Без да е мислил за цената, която му е струвало всичко това, а е бил щедър, защото рожденият му корен е в Бургас, а морето е неговият досегашен живот – реален и жив в негаснещите му спомени.

И в тази избрана от мен словесна рамка за творческата личност и за книгите му, ще отворя дума за най-новата му засега “Пътища към добротата” на издателство “Мултипринт”. И веднага ще изтъкна, че моят прочит сигурно няма да е като този на строгия литературен критик, както и на читателя, който минава бегом по страниците й. Не, всяка една рецензия, всеки задълбочен отзив е всъщност щрих, характерна черта или по-общо казано оценка за съответното литературно произведение. Още повече, че са от различни жанрове и, което е особено важно – за книги на автора от различни поколения и с различен творчески натюрел. Него той търси и открива у всеки от разглежданите автори, които в книгата са 80. И друг отличителен подход има Георги Н. Николов – в зрителния му поглед е конкретна книга, но той откроява характерни черти на автора не само в нея, а ги посочва и в други, за да утвърди и литературния процес, който според мен е бавен, муден и малко интересен за всички, заявили или убеждаващи ни, че го следят, назовават и оценяват. Част от тях се занимават само с имената на големите, според тях, други надзъртат мигновено в страниците на книгите, а трети не обръщат никакво внимание на най-младите, на по-малко и на съвсем неизвестните автори. Георги Н. Николов е от друга порода литературен човек – от тези 80 автори в книгата му с рецензии, поне двайсет са нови имена. Прави чест на Георги Н. Николов за неговата щедрост и далновидност. А и майсторлък е проявил в съставителството на книгата си, защото това не са всички отзиви и рецензии, които той е написал и публикувал през това време – от 2010 до 2021 година включително. Майсторлъкът е в това, че има приятен и закономерен баланс от автори и разглеждани книги. Между тях са от признати майстори, заели свои места в националната литературна таблица. И което е рядко постижение в такива случаи – рецензиите за някои от книгите са всъщност литературни портрети за авторите им.

Трябва да е спокоен Георги Н. Николов – той е постигнал целта си – страниците на “Пътища към добротата” по категоричен начин показват как се е развивала българската литература у нас и отчасти – в диаспората, чрез неговата критическа мисъл. Разгеле, че стана дума за българската диаспора, тъй като постиженията в търсенето, разкриването и утвърждаването на имена на наши колеги по света чертаят истинска мисия и апостолско служене на литературата и на духовна България. В това отношение Георги Н. Николов е ненадминат, макар и не получил все още пълно признание. Нему дължим това да имаме вече членове на Съюза на българските писатели от много страни из Европа и света. И осъществява златна връзка с тях, които публикуват творби на автори от България в тамошни издания. Така ние вече имаме духовни огнища, литературни центрове в някои от тези страни, подготвя се и учредяването на местни литературни сдружения към СБП. И не случайно колегите ни там са възнаградили труда и приноса на Георги Н. Николов за тяхното приобщаване към Дядовазовия, към единствения реално действащ съюз на родните писатели. Той е член на Лигата на българските писатели – Чикаго и координатор за България на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. А си има и високопатриотична мечта – радетел е за изграждането Център на българската книга по света и на музей на българската емиграция.

Какво повече от всичко това. Дай Боже всекиму подобна съдба – да служиш всеотдайно на българското слово и да заслужиш признанието за свое място в съвременната българска литература!

----------------
Георги Н. Николов, “Пътища към добротата”, изд. “Мултипринт”, С., 2023.
----------------