Педикюр-педигри

Педикюр-педигри

– Сладко е... И каква марка е казвате? – попита Магда, подсмърчайки, без да вдига поглед от заниманието си.

– Пекинез, злато мое, раса пекинез – отговори Диана, наблягайки на всяка своя дума, след което остави дясното си стъпало да се отпусне в дланта на Магда, която пък се зае да го търка търпеливо в топлата пяна.

Кафеникавото кученце веднага щом усети, че иде реч за него, ококори очички, издаде челюст напред, погледна враждебно легена, наведе се, помириса и разтърси глава с някакво кисело изражение. Магда търкаше с пемзата напуканите пети на клиентката си и поглеждаше накриво ту дебелите й като връв вени на прасците, готови да се спукат от излишните й килограми и да излеят своите синкави сокове в легена, ту косматия пумпал, който издишаше като духало, пръскайки наляво и надясно слюнка, косми и прах. Беше алергична към животните и им го беше завила. Въпреки това, на всеки двайсет дни – понеже Диана беше редовна клиентка, се разиграваше все една и съща сцена. Безчувствената й клиентка, при все че знаеше за проблема й, всеки път довличаше със себе си този малък космат дявол, за да я измъчва на работното й място! А как само я сърбеше носът в този момент, но с ръце, потопени в сапунената пяна, й беше невъзможно да се почеше. Помъчи се да измисли нещо друго, сети се за статията, дето беше прочела в неделния брой на “Пощальон”, отнасяща се до будистките монаси, които, щом изпаднат в състояние на медитация, никой и нищо не може да им отнеме вниманието. Взе малките клещи и започна да изрязва внимателно излишните кутикули, а до ухото й стигаха въздишки на облекчение, идващи от фотьойла над нея и ееех, да можеше да почеше и носа си... Какъв само ужасен сърбеж! Опита се да започне разговор белким забрави за него:

– Значи, пекинез, казвате, много е сладък, а откъде го намерихте?

– Ама какво говориш! Тези кучета не ги намираш току така, моят Лакис не е един обикновен пекинез, той е от чистокръвна раса с благородно потекло, притежава родословно дърво, затова между другото нямам доверие да го поверявам на никого, ами винаги го водя със себе си.

– А, така ли? – рече Магда и отново се наведе над легена в мига, в който малкият космат тайфун разтърси опашка точно в лицето й.

Оглушителното кихане на Магда създаде едно мини вълнение в мръсната вода на жълтия леген, пекинезът подскочи във въздуха и се задържа там за секунди като космата топка преди да тупне ужасен върху захабената мозайка, а госпожа Диана ритна легена и лачената й чехла се озова в другия край на салона. Пръстите на Магдината ръка се свиха инстинктивно върху инструмента за изрязване на кожички, следвайки конвулсията на тялото. Движението беше светкавично, малкият десен пръст на госпожа Диана беше изстрелян почти едновременно със слюнките от кихането. Любопитният Лакис изтича и се спря сред разплисканата пяна, за да види какво точно се случва, след което грабна лакомо пръстчето и изчезна яко дим през отворената стъклена врата на салона.

-------------
Превод от гръцки: Мая Граховска-Гиола.
--------------