Песимистично

Песимистично

Удавени мечти по слепи улици
душата ми насън кръстосват.
В омълнени дървета – мъртви гургулици.
Опърлените им сърца крилата не докосват.
И ветрове, обесени по мачтите на кораби,
така и не видяха палмите на плажа.
Угасваше мъчително, самотно взорът им,
преди да могат болките си някому да кажат.
Прекършени се валят сред калта
забравени отдавна знамена...
Духът от гвоздеите на бита е прикован.
Пътеките напред като слепец изгуби.
Човекът е обречен, черен бумеранг –
обезверен се лута из пустинята
между лъжата и надеждата...
И, омотан в кълбо от змийска прежда,
у себе си човешкото разлюби.