Петя Александрова: Стойностната детска литература е като къща за духовен уют

Като финал на Дните на Кърджали в края на октомври 2015 г. бе връчена официално Националната награда за детска литература “Петя Караколева”. Със сборника си в проза “Смокиново момиче” Петя Александрова стана 11-тия й поред носител. Призът е учреден от община Кърджали и Съюза на българските писатели през 2004 г. До този момент лауреати на наградата са Кирил Назъров, Севда Севан, Панчо Панчев, Атанас Звездинов, Николай Милчев, Весела Фламбурари, Анелия Янковска- Сингалевич, Мая Дългъчева, Румяна Капинчева, Тодор Каракашев. Рецептата за неувяхваща младост, според Александрова, се крие в неизчерпаемото любопитство, в потребността да се учи нещо ново и в честото влюбване – без значение в кого и в какво. Надява се да остави за себе си хубав спомен в тригодишната си внучка Дея, разговаряйки с нея на езика на поезията и приказките.

--------------

Петя Александрова: Стойностната детска литература е като къща за духовен уют...
Интервю на Лияна Фероли

– Г-жо Александрова, наградата “Петя Караколева” за детска литература отива при друга Петя, случайно ли е това?

– Казват, че няма нищо случайно в живота, но да не забравяме все пак, че от много години кандидатствам за тази награда – значи малко или много се потрудих за нея, не ми е „паднала от небето”...

– Какво означава тя за вас?

– Ценя тази награда по много причини. Първо – че тази писателка ми е близка, тя опоетизира света, природата, животните... така, както аз се опитвам и бих искала да го правя, от много години. Нейната морално-нравствена система като разказвачка е и моя. Второ – попадам в една компания от наградени, които уважавам и харесвам, някои от тях са мои приятели. Тъй че тази награда донякъде е и като пропуск за един затворен клуб.

– Какво става с обещанието на Петя Александрова пред децата да не става никога възрастна и сериозна?

– Детето и възрастният у мен понякога се сборичкват, обръщат си гръб, правят си номера... Понякога, признавам си, все пак надделява възрастният, който в днешно време е почти непрекъснато тревожен, напрегнат, унил... Това е моето обяснение, ако някое дете, като тригодишната ми внучка Дея, ме попита: „Ама защо си сърдита... Нищо не съм ти направила!”

– Нужни ли са на децата днес приказната магия, вълшебствата, приключенията с юнаци, принцеси, триглави лами и пр., за да опазят душата си от реалните страхотии и чудовища в живота?

– Има най-различни теории, измислени все от умни хора. Някои от тях твърдят, че именно приказките с техните страшилища и ужасни прмеждия, в които обаче надделява винаги доброто, справедливостта, любовта, дават на малкото човече началния тласък да живее, да вярва, да се надява... Е, аз май вярвам на тези специалисти.

– В какво състояние е днес българската литература за деца? Може ли да се мери с френската, с английската, с японската, примерно...

– В моите очи и в моето сърце са заселени думите и образите, създадени от български писатели, които за мен са вълшебници. Ангел Каралийчев. Асен Разцетников. Дора Габе. Йордан Стубел. Константин Константинов. Николай Райнов. Валери Петров... Редом с тях са Андерсен и Оскар Уайлд, Братя Грим и Туве Янсон, Киплинг и Кестнер... Списъкът е дълъг. И ми е трудно да правя сравнения и да раздавам присъди. Мога да кажа категорично едно: ние, писателите за деца в България, не сме изгубили своя ориентир към най-доброто в световната класика.

– Има ли значение за едно дете с какви книги ще бъде „закърмено”? Оказва ли това влияние върху неговия характер, култура, възпитание?

– Отговорът е: ДА! И пак ДА! Аз мисля, че човек няма как да порасне добър, честен, справедлив, отворен към другите хора, милостив, отговорен за постъпките си... Ако не са му чели още в люлката „Червената шапчица”, „Снежанка”, „Малката русалка”, „Оловният войник”...

– Вие пътувате много, какво ви прави впечатление при срещите ви с децата, голяма ли е промяната от „едно време” и за добро ли е?

– Промяната е външна – дрехите, модните прически, телефоните в джоба... Иначе вътрешно децата са същите, каквито бяхме и ние някога – нежни, уязвими, романтични, копнеещи за повече внимание, за повече справедливост и хармония около себе си.

– Кои са детските книги, които лично вие бихте препоръчали на родителите с деца?

– Детето, което налита на четене, рано или късно си изработва своя система да издири и прочете книгите, от които има нужда душата и сърцето му, които ще му помогнат да стане духовно и физически здрав човек. То е като витамините – едни имат нужда от едни, други от – други. Д-р Спок, известният педиатър, препоръчваше да се слагат на масата пред бебето най-различни блюда с най-различни ястия – нека то само да избира, то непременно ще избере точно каквото му липсва в организма.

– В наградената ви книга „Смокиново момиче” героинята ви иска, като порасне, да работи в кварталната фурна, да дава на хората хляб... Тя съчувства на възрастния болен обущар, не харесва богатия и алчен съсед... Не е ли твърде демоде това момиченце?

– Може би Фира е демоде. Но тогава ще трябва да обявим за „демоде” Емил от Льонеберя, Реми от „Без дом”, Феята със сините коси, Кай и Герда, Том Сойер, Ян Бибиян, Пипи Дългото чорапче... И въобще да сложим катинар на литературата, в която героите не мечтаят за палати и купчини злато и воюват с с триглави лами не заради златни ябълки и царски тронове...

– Какъв литературен и нравствен пример за днешните писатели е Петя Караколева? В какво се родеете с нея?

– Все още продължавам да я опознавам и да я обиквам. А новата любов е като крехко цвете, не бива да се говори много и високо за нея. Както казах вече, нейният поетичен свят е като уютна къща за моя дух и в него се чувствам като у дома си.

– Какво ще отнесете в паметта си от Кърджали след награждаването?

– Това ще разбера след време. Сега все още трупам у себе си аромати, светлини, гласове, усещания за доверие и дружелюбност... Все хубави притежания, които си заслужават да се запазят.

--------------
Публ. в “Литературен свят” ----->>>>>
--------------