Пламтяха от студ снежните гори

Дата: 
събота, 6 April, 2019
Категория: 

* * *

Пламтяха от студ снежните гори.
През привечерта сръндак прелетя
с малка корона на глава.

 

* * *

Нямах собствено значение, но бях пособие
на бистрата дълбина на морето –
през мен тя минаваше в самите небеса.

 

* * *

Битие

В крайните неща понякога се вижда безкрая,
като да се вгледаш през пролетта в миналогодишни стебла.

 

* * *

Нося дъжда

Така се мокрим,
когато мисля за теб.

 

* * *

Пролет на косите лъчи

Над угари искряха паяжини.
Черни хрътки вдигаха прах под краката си.
Състезаваха се блестящо тъмно и светлина.

 

* * *

Погледнах настрана,
но качулката ми попречи да видя това,
заради което отклоних поглед от пътя.
То беше без значение.

 

* * *

Имам имена, имам дни, имам земи –
с неравнини, с дълги слегнали треви –
не са мои,
но ги имам.

 

* * *

Блестящи кокошки онагледяват
в кръвта мекия гръм:
Пролетта е първа по време
и първа по право.

 

* * *

Летящи месеци, всеки с копие, с облик на облак,
не оставят нищо,
освен възобновяващото се начало
на същото и на различното.

 

* * *

Отхвърленият кон –
чисто бял като падащ сняг.