По пътища неведоми поех

* * *

По пътища неведоми поех
да търся нежната си половина;
години в мрак се лутах без успех,
докато юношеството ми мина.
С девойки умни, хубави дружах,
но сякаш пазен от върховна сила,
не се обвързах с никоя от тях –
съдбата друго бе ми отредила.
Напътстваше ме тя като маяк
по пътя към спасителния бряг
и ме преведе чист и свят през мрака

към Нея в Алмаматерния храм –
единствената, истинската там
намерих с любовта си да ме чака.

Ти спомняш ли си онзи първи ден,
когато двама с теб се запознахме?
Той бе ни от съдбата отреден,
но чак след дълго време го разбрахме.
Съвсем не подозирахме тогаз,
че таз случайна среща бе съдбовна
и че потайно ще разпали в нас
от този миг една искра любовна.
През следването ни един до друг
останахме така неосъзнати,
че аз съм бъдещият ти съпруг.
А половин век сватбените дати

празнуване до старини пределни,
все още влюбени и неразделни!

------------
Из поетичната книга “Лилия” на д-р Борис Младенов
------------