Под чадъра червен
Пристъпвам бавно
по мокрите улици,
щастливо приютена
под чадъра червен,
облечена в чудна рокля
керемидена, червило
сложих в същия тон.
Тъмен шал увих на врата,
в нежен гълъбов цвят,
с времето да се слея,
да съм в унисон,
с окъпания град пепеляв,
Падат гальовните капки,
барабанят по яркия плат,
сипят се звънко доволни,
неподправен детски смях.
Напълно безцелно се шляя,
неуместно цветно петно,
сивия въздух изпълва се
в топлия следобед с любов.
Тъй уютно е, нека се лее,
нека дъждът да измие града,
нека капчуците прашни,
свойте песни тихо мълвят.