Посвещение

Посвещение

Единствената рокля е смеха ти,
случайното легло – старинна рамка,
в която тържествува голотата
и царствено възкръсва ренесанса.

Как тихо коленича до гласа ти
и шепота му чашата ми вдига.
Опивам се – не питам колко пъти –
от мисълта, която те настига.

Такава – нощ в живота ми – огромна
до края нека в мен да продължава.
Не мога нищо друго да си спомня
и друга нощ в сърцето си такава.