Прииска ми се да хапна рибка,
...
Сега решила съм действително да смажа колелата.
Каруцарят ще ме метне на каруцата.
Ще вмириша рибите. И хлябовете.
И ще видим какво ще остане за живите,
които се преструват на мъртви
Лисици.
Освен една вмирисана, мухлясала, проскубана лисича кожа и Кръст,
на който няма кого да провесиш, бедни ми Пилате.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------