Пришпорване, подплашване

ГФР, най-мощната сила на империализма в Европа, вече не е това, което беше някога: сега вече в десет федерални провинции: Берлин – Врандербург, Мекленбург – Горна Померания, Саксония, Тюрингия, Саксония – Анхалт, Бремен, Долна Саксония, Хесен и Хамбург – Лявата партия* влезе във федералните парламенти. Направо мизерни политикани от типа на “Хайл” – кресловци, Пофала`овца и Нибел`овци се стремят да я дискредитират като един съюз от “ляворадикални” и “непоправими, стари комунисти”. За четвърти пореден път Лявата партия в Запад влиза отведнъж и завладява федерални мандати. При това се касае само за авангардни битки като предвестник за това, което ще стане (Саарската област) в Саарланд. Там с право може да се каже, че ще има силен отзвук от очакваната с нетърпение политическа акция, организатор на която ще бъде Оскар Лафонтен** и то в неговата Саарска област.

Появилата се партия, зарегистрирана с малко объркващото име “Die Linke” (Лявата-партия), която буди подозрение, защото то като че ли не е убедително, не говори, както е разбираемо за всяка партия, че се касае за една самостоятелна, независима партия. Обаче между това тази нова партия е установена общогерманска политическа сила. Можем само да посрещнем с одобрение, че блатните цветя на капитала и дясната социалдемокрация вече няма да са задълго единствените, само те да определят федералната германска флора. Когато пък се носят приказки и клюки за ляв сблъсък и натиск, те фактически трябва да забулват само дясното движение и натиск. На буржоазията в ГФР положението и настроението съвсем не са розови, нейните партии трябва да се борят с хора, които поддържат други социални сили, между които са важни сектори от профсъюзното движение. Тези партии сега са още по-дръзки и арогантни. В своя бяс срещу надигащата се, както казват, “червена вълна”, фалангата (елитът) на манипулаторите на общественото мнение посегна към оня убийствен инструмент, който се използва все по-интензивно и масово винаги, когато споходената от своите банкови скандали и афери с подкупи буржоазна класа се почувства зле и тогава тя използва убийствената си бухалка – АНТИКОМУНИЗМА.

Откакто Кристел Вернер (Германската комунистическа партия) влезе в парламента на Долна Саксония, политическата утайка на ГФР крещи и вика за помощ. Фактът, че за първи път, откакто над преди 50 години бе забранена комунистическа партия, една жива, подвижна комунистка седи отново в един западногермански парламент, кара да ври и кипи цялата антикомунистическа хайка. Докато на масите ГФР-граждани преди да започне кампанията за насъскване и преследване срещу Германската комунистическа партия едва ли тогава са мислили за това, че тя има право на легално съществуване, изведнъж сега тя е в устата на всички. Несъразмерно било да се предприема нещо, което било маловажно, обясняват едните, другите напомнят, че една първа появила се лястовица на небето винаги довежда след себе си цял орляк, а други пък отново ни препращат към оня “признак на комунизма”, който още по времето на Маркс и Енгелс бродел из Европа.

Естествено кампанията на клеветниците срещу Кристел Вернер нямаше да се осъществи, ако липсваха необходимите подправки като малко по-силно действаща прибавка – ГДР – насъскване и една силна щипка “щази”-хистерия. Медицинската сестра от Бухолц в Нордхайде каза именно нещо много вярно и точно заради което и обезверените, колебливите и изплашените сред левите се видяха принудени да я изключат от тяхната парламентарна фракция и дори настояват да върне мандата си в парламента, при гласуване те не са последователни, а се нагаждат Едрият капитал трябва да бъде отчужден и една друга обществена форма е необходима, която се нуждае от един орган за нейната защита. Ни по-малко, ни повече, това иска да ни каже да знаем Кристел Вернер, с която ние сме 100% единни. Касае се за искания, които са защитени от конституцията на ГФР. В такъв случай би трябвало нашата тайна служба за задачата на конституцията да се застъпи за конституционните права на охулените и наклеветените без вина.

“Случаят Вернер” разголи вътрешната слабост на привидно тъй мощната ГФР. Три фрази във връзка с едно едночасово, поръчково интервю, което инсценираха журналистическите майстори манипулатори, въздейства както бръкване в гнездото на оси.

В краен резултат – те пущат шовинисти – националисти да се роят във всички посоки.

Високата доза антикомунизъм бе достатъчна, за да се объркат духовете. В Хамбург тя струваше може би на левите дори точки. Към това се прибави глуповатата маневра на Бек в Есен, която пък от своя страна намали възможностите на социалдемократическата партия в Хамбург.

Нас, насъскване и хистерия, не могат да ни уплашат. Те се числят към “разбирането за демокрацията” на буржоазията. А това, че и други като ръководената парламентарна долносаксонска парламентарна фракция на левите Манфред Зон, под натиска на Гизи и Рамелов, бяха заразени от пришпорването и подплашването на експлоататорската класа, че дори и някой от “левите сред левите” загубиха своя образ, именно за това ние съжаляваме дълбоко. Обиращата пяната статия на Улрих Зандер в “Нойес Дойчланд” беше безобразна детинщина. Страхливостта и малодушието пред врага никога досега не са заслужили възнаграждение. Всеки, който като ляв се вози в дясна лодка и се оставя да бъде влачен в десен коловоз, рискува глава и живот.

Що се отнася до нас, ние виждаме пълно основание да затягаме още по-тясно редиците на всички от Запад и Изток, които се застъпват и борят като социалисти, комунисти, профсъюзни деятели и членове, леви социалдемократи и прогресивни християни за една “друга обществена форма”.

“Ротфукс”, №122/март 2008 г., Автор: Клаус Щайнигер
(Превод: д-р Рачо Рачев)

--------------------------

За автора на статията (бел.пр.)
Д-р юр. н. .Клаус Щайнигер, род. 1932 в Берлин е главен редактор на списанието “Ротфукс” и автор на многобройни книги. Той е бил прокурор, кмет, журналист от телевизията, сътрудник в Министерството на външните работи на ГДР и от 1967 до 1991 година е работил като редактор и външен кореспондент на партийния ежедневник “Нойес Дойчланд”.