Пристанище

Пристанище

Пристанище –
море, отсам вълните,
завързано към кея със въжета.
В широките стени на вълнолома
е възелът на истинския вятър,
в нарастващия екот от вериги,
които се разсипват във водата
и дъното от котви се изгърбя.
А някъде в слуха ми се изправя
възторженият шум, докрай изпълнил
огромни пристанищни хамбари.

Пристанище –
закотвено в морето,
което към моретата пътува.
Въжетата са твоята победа,
защото към брега са устремени.
А твойта синя кръв през тях минава,
докосва ме със пръсти и остава
във моята фланелка на райета.

---------------

Публ. в поетичната антология “Поети, влюбени в морето”, съст. Роза Боянова, Иван Сухиванов, Бургас, 2010.

---------------