Пролетно

Пролетно

Да виждаш пролетния Вятър как лудува...
В цъфналата вишна как издига
бели венцелистчета... Как те танцуват
като стотици малки сини пеперуди
с лъчите слънчеви... със миглите им сини...

И себе си да виждаш там – безсилен...
И тъй безстрастен – като венцелист отронен
от своя цвят, от своя свят тъй тайнствен.
И в своя Свят – от Вятъра подгонен,
да полетиш дълбоко нейде в Небесата
като орел щастлив в подемната му сила...
...
Или да яхнеш Лъч, политащ във безкрая,
но никога и ти да не напускаш
за нищо на Света като самия Него
своя вечен Източник светлинен...