Птица

Птица

Почти отвесен полет. Прикова
небето с нож върху земята.
Език камбанен – дълго след това
възбуденият въздух се премята.
През някаква невидима врата
душата от човешкото ми тяло
изхвръкна и пое след песента –
към вечното небесно огледало.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------