Русофобия

Русофобия

Писмо от читателя Грегор Латензен, Грайславал за ежедневната информация в печата за кавказкия конфликт “Човешки понятният, не само тревожен, но страшен факт за петдневната война в Южен Кавказ” се отразява от масмедиите почти без прекъсване, невярно с пропагандна цел, като се злоупотребява с легендата за Давид и Голиат и се прави сравнение с възникналия военен конфликт. Обаче с това се прави опит да бъде заличена, забравена картината на този потискащ, обременен от дълго време висящ конфликт между Грузия и Южна Осетия, че грузинският президент Заакашвили бе първият, който посегна към военни средства за агресивно насилие. Какво страхотно, опустошително решение на грузинския президент и неговите съветници да разчитат на шанс за светкавична война, който да му предвещава началото на войната при едно съотношение на военните части кръгло 6 000 собствени срещу около 500 войници в Южна Осетия за възвръщане (наново заробване) на отцепилата се провинция! Грузинското нападение доведе почти до тотално разрушаване на южноосетинската столица и струваше живота на почти 2 000 цивилни. По този начин великата сила Русия фактически претърпя най-тежко предизвикателство от не много мъдрия, обучения в остро, горещо политическо пришпорване в САЩ, президент на Грузия. (....)

Какво стана по-добре чрез тази война? Този въпрос се поставя на първа линия пред политически отговорните на Запада и сред по-голямата част на западните масмедии, които с крокодилски сълзи солидарно се оплакват от “ неуместните” милитаристични реакции на Русия срещу Грузия. (...)

По отношение раздухваната умишлено медийно РУСОФОБИЯ относно източните сили (вече капиталистически) успели да станат част от великата сила, може направо да се каже, че това е едно продължение на бившия идеологически обоснован АНТИСЪВЕТИЗЪМ, който може да се интерпретира в рамките на една ДВУПОЛЮСТНА КОНФРОНТАЦИЯ на великите сили. Практикуваният принцип предимно от САЩ за двоен стандарт в международното право (и с това за отслабване на неговата правна тежест) без съмнение допринесе значително за изостряне на конфликта и за предизвикване на хуманитарна катастрофа в Южен Кавказ. Прокламираният принцип съгласно решенията на КОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И СИГУРНОСТ В ЕВРОПА специално за взаимното разбирателство по териториални промени и гранични очертания в този пункт принципът бе нарушен от САЩ и от Европейския съюз с отделянето на Косово от Сърбия. В името на националното самоопределяне. Това отделяне бе подготвяно и проведено с помощта на двете сили. В същия период от време растеше напрежението от една страна между Южна Осетия и Абхазия и от друга непрекъснато с Грузия... Щом самостоятелността на Косово важи за Запада, защо тогава той не мери със същия мащаб за двете грузински повинции!

Това е едно от 5-те писма на читателите в този брой на вестника
От немския ежедневник ЮНГЕ ВЕЛТ, понеделник, 18 август 08, № 192 стр.14
(Превод: д-р Рачо Рачев)

---------------

Като катастрофа

Този кавказки конфликт познава и други губещи страни. Една от тях най-вероятно ще стане най-мощният военен съюз на света. Вчера в Париж външната министърка на САЩ Райс и след това на път към Тбилиси е при, федералната канцлерка Меркел, днес е в Сочи и следващата седмица ще е в Грузия. Тази дипломатическа шетня не е мотивирана двустранно (ГФР-САЩ, бел.пр.) Тя служи не на последно място за подготовка и на едно ИЗВЪНРЕДНО НАТО – СЪВЕЩАНИЕ. Непохватността и безпомощността на дълбоко раздвоение съюз /НАТО/ проличава също и от факта, че срещата може да се осъществи едва следващата седмица. Дали засега поведението на организаторите на съвещанието се изчерпваше само със словесна подкрепа и солидарност с желаещата да влезе в НАТО Грузия и острото осъждане на Русия!? Обаче възможността за една съвещателна среща с Москва бе отклонена във връзка с отказа за съвместно участие в заплануваните НАТО – маневри. Отговорът по този въпрос сега се обмислял!? Разбира се едно бъдещо членство на Грузия в пакта по принцип не изисква да бъде поставено под съмнение. Макар че мнозинството НАТО – държави изглеждат напълно успокоени поради това, че насрочената среща на високо равнище през април в Букурещ за вземане решение за приемане на нови членове бе отложено. Иначе обаче задължението за оказване помощ на Тбилиси, щеше да изглежда като изнудване, дори като подтикване към война с Русия. Само че засега Североатлантическият веонен съюз – НАТО се придържа към стратегията си за обкръжение на Русия дали чрез разширение на изток или с разполагане на ракетни бази, което разбира се е въпрос само на време.

От немския ежедневник НОЙЕС ДОЙЧЛАНД, Олаф Щандке
петък 15 август 08 № 191
(Превод: д-р Рачо Рачев)

---------------

Гледна точка
Дипломатическо съсредоточие срещу Русия
Отвъд Тбилиси

Западът се опитва с всички сили чрез сплашване да превърне катастрофалното военно поражение на своя грузински пансионер /храненик/ в една дипломатическа победа. Но засега изглежда, че Русия не е склонна да направи отстъпки повече отколкото е необходимо. Москва не защити Южна Осетия срещу силовото присъединяване към Грузия, за да може след това да подкрепи едно миролюбиво разрешение, което предвижда включване на тази страна в грузинската държавна общност и то така, както южноосетинците, също и абхазите да могат да си представят своето бъдеще отвъд столицата на Грузия.

Затова в Съвета за сигурност на ООН Русия отхвърли френската проекто – резолюция, потвърждаваща териториалната непрекосновеност на Грузия.

Никой не иска да гласува за резолюция, която на зелената маса гарантира на грузинския агресор това, което той на полесражението е пропуснал да улучи. Същите тези държави, които преди няколко месеца хладнокръвно приключиха дългогодишната си агресия срещу Сърбия с отцепването на нейната провинция Косово, много добре знаят, че и в грузинския случай трябва да уважават и да спазват свещения принцип за териториалната цялостност, което ясно води до двусмислие, което пък логично може да предизвика само още по-голям хаос, нещастие и гибел.

Възможно е да се изкаже мнение, че руснаците са станали рушители на една държава, на нейната териториална сплотеност, както западните сили направиха това със Сърбия. В случая с Грузия, разбира се, въпросът се поставя как е била дефинирана нейната териториална цялост респективно кой я определя. Още преди разтурването й Грузия беше излязла от Съветския съюз. Само че тя проявява претенции за области, които й бяха предоставени от съветската власт, а преди това от руската империя. Съществуването на Осетия и Абхазия в грузинското пространство се дължеше само на по-голямата държавност. За да изпревари великогрузинските кланове и очаквайки една сурова политика на асимилация, Южна Осетия обяви своята независимост от грузинската държава. Южна Осетия не третира грузинската териториална цялост, същото важи и за Абхазия.

Военно престъпните действия на грузинската армия след като нападна спящите, сънливи още жители на Южноосетинската столица и с ръчни гранати – димки ги задушаваше и разчистваше хората в противовъздушните скривалища, едва тогава бе взето окончателното решение за Южна Осетия и Абхазия.

Оправдано беше съгласно спогодбата от 1992 година в Сочи, Русия, която поддържа умиротворителни войскови части в кризисната област, да се намеси в противовес особено със сръбските полицейски акции срещу УЧК албански терористи, което ставаше под наблюдението на представители от европейския съвет за сигурност и сътрудничество в Европа. В този случай имаше действително опасност от геноцид.

От немския ежедневник “Юнге Велт”, 21 август 2008, № 195
(Превод: д-р Рачо Рачев)

---------------

Русия устройва зона за сигурност

До петък Москва ще изтегли военни части от Грузия. Запланувани са: контролни пунктове. До петък /22.08.2008 г/ Русия ще устрои в Грузия 7-километрова широка зона за сигурност около областта Южна Осетия. Там ще бъде изградена двойна линия от около 18 контролни пункта – съобщи в сряда руският заместник началник на Генералния щаб Анатолий Ногавицин. Тези контролни места трябвало да бъдат заети от 270 руски войници.

Чрез посредничеството на Европейския съюз, след постигнатото споразумение за примирие, руските и грузинските военни части трябва да се изтеглят на позициите, които са заемали преди войната, започната от Тбилиси в началото на август. Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че това ще стане до петък. Споразумението, обаче, допуска руските войскови части да останат в грузинската област в една 7-километра широка зона околовръст Южна Осетия.

При грузинския опит да бъдат военно завладени Южна Осетия и Абхазия бяха убити 64 руски войници и още 323 ранени, както съобщи генерал – полковник Ногавицин. От грузинска страна, по данни от Тбилиси, са убити 160 войника, 300 се водят още като изчезнали. Числото на убитите цивилни лица в Грузия продължава да е неясно. Представители на правителството в Южна Осетия в сряда продължават да говорят за 1492 убити. Главният обвинител на Международния съд в Хага Луис Морено Окампо съобщава, че неговият екип ще следи за възможни военни престъпления в Грузия, за да даде информации. В тази насока били дадени указания за проверка относно нападения срещу цивилното население. Русия обвинява Грузия в геноцид.

Едно спешно, неотложно заседание на Съвета за сигурност на ООН за конфликта в Кавказ остана безрезултатно. Руският посланик в ООН Витали Чуркин обвини членовете на гремиума в пристрастие. Френската проекторезолюция била неподходяща. Агресорът се представял като жертва, критикува Чуркин.

Малко преди това външната министърка на САЩ Райс беше заплашила Русия, че ще бъде международно изолирана: “Русия ще бъде все повече и повече заклеймявана в този конфликт” /виж стр.8-ма/ Забележката на стр. 8-ма е от редакцията за читателите да прочетат коментара във връзка с текущата външно – политическа информация от сътрудниците на вестника, поместена в същия брой, стр.8-ма. Коментарът третира актуалните външно – политически събития под заглавия: “Дипломатическо съсредоточие срещу Русия – ОТВЪД ТБИЛИСИ. Предлагам на уважаемите читателки и читатели / млади и стари/, а и от моя набор /аз съм 21-ви/ този коментар за прочит и размисъл. Смятам, че той дава много добра възможност да се разберат по-добре трагичните събития на тревожното барутно време, в което сега живеем и сами да отсъдим дали САЩ и НАТО са защитници на така жадувания от човечеството мир.

С уважение от преводача д-р Рачо Рачев