Самоизмама/Магия
Боса в тревата да тича...
Туй бе любовта сутринта!
Следобяд я видях да пресича.
Вече липсваше... О, чудо – спря!
Затичах се, спънах и паднах
със поглед във нея вторачен.
Продължих, наблизо застанах,
но чувствах се леко уплашен...
Как и какво да направя?
Та тя бе истинска дама!
Към нея коси заразвява
детенце. Нарече я мама.
Обърнах се, рязко завих-
до нея дойде и съпруга.
Навярно я късно открих...
или я обърках със друга.