Съзнанието – с индивидуален код

Учителят ни привлече с обич и заблестя по-ярко. Подредихме се около него и зачакахме следващия урок. Той знаеше толкова много! Гледахме го с възхищение – голямо светещо кълбо, излъчващо обич. Информацията усещахме като вибрация, която ни обогатява. Вече знаехме доста и очаквахме да се случи нещо много важно.

– Да преговорим какво вече знаете – каза учителят. – Какво знаете за себе си?

– Ние сме съзнание – памет, която може да одухотворява материя с по-ниска вибрация – каза малкото кълбенце до мен. – Само не можем да си представим как ще забравим собствената си същност, след като се разпределим в клетките на нисковибрационно тяло? Не можем да повярваме, че ще забравим същността си, учителю, че ще забравим уроците за тунелите на пространство-времето, вибрационната същност на енерго-материята. Нали сме съзнание-памет от висш порядък?!

– Не можете да повярвате, че забравяте ли? Време ви е за практическо упражнение. Готови ли сте?

– Разбира се, разбира се – затрептяхме всички.

– Това упражнение ще ви даде възможност да опознаете на практика законите на енерго-материята и тяхното взаимодействие. Отивате в паралелна Вселена чрез тунел в пространство-времето. Ето, вижте – каза учителят и пред нас се разкри цветна картина. – Това е планетата земя от Слънчевата система на Вселена, паралелна на нашата. Животът на земята е в различна форма. Виждате биоорганизми, наричащи се хора. Те са двуполови, имат различен цвят на кожата и говорят различни езици. Имат образно мислене и ограничени сетива. Проявяват разум – памет в различни степени, наричат я съвест, душа, съзнание. Всъщност съзнание е доста точно – всеки носи част от общото знание.

– Такива като нас, същите като нас – затрептяхме весело ние.

Формите на човешките тела ни харесаха и възможността да “оживим” такова тяло ни изпълваше с вълнение. Практическата задача ни изглеждаше лесна и приятна.

– Зная, че ви се струва лесно и приятно – каза учителят, който долавяше и най-лекия нюанс на вибрациите ни. – Но разпределено в милиардите клетки на човешкото тяло съзнанието забравя същността си, придобива примитивен начин на мислене и се съсредоточава в обслужване потребностите предимно на тялото, за да изпита чувство на удовлетворение. Дори се идентифицира с него. Забравя за причината, поради която е там ~ собственото си израстване. Израстването на съзнанието проличава чрез изборите, които прави – избор на отношение към себе си и заобикалящата го среда. Човекът е биоорганизъм, симбиоза между съзнание – памет и физическо тяло. Вижда, че всяка клетка на тялото му е с индивидуален ДНК код. А не се замисля за индивидуалния код да собственото си съзнание. Ако се замислят,още съвсем мъничко, хората ще се досетят, че съзнанието на всеки човек също е с индивидуален код на вибрация и изпраща непрекъснати импулси за развитието си, изключва се при сън и оргазъм. Човешкото съзнание е висша форма на енергоматерията, способна да твори и да взема решения според нивото си.

За правилни решения пред съзнанието са поставени морално-етични норми, които трябва да спазва. Така то израства.

Хората на Земята приемат като даденост Космоса, природата и виждат, че навсякъде са в сила закони. Тези закони осигуряват живота им. На закони се базират научните им открития, а морално-етичните закони, които са най-важни за тях, понякога пренебрегват. Питат се за смисъла на живота – ами това е смисълът – израстване на съзнанието, тяхната същност. А те се идентифицират с телата си, които остаряват и само са използвали за приключението “живот в човешко тяло”. Всичко е въпрос на самоопределяне. Просто да се мисли логично!

– А нямат ли хората открития, които да им помогнат да си припомнят, учителю?

– Имат, разбира се. Вече знаят много неща. Знаят, че енергоматерията има информационен характер. Тя е в движение на принципа на бумеранга – връща се при първоизточника. Когато се върнете тук помъдрели, ще обсъдим движението между паралелните Вселени. А за хората на Земята този закон е много важен. Принципът на бумеранга показва на хората, че каквото излъчват от себе си като мисъл, дума, действие – всичко предизвика вибрационни вихри в пространство-времето около тях. Те са с определена честота и посока и се връщат обратно.

Откриха холографския ефект, паметта на пространство – времето чрез фотографията, филмовите ленти и компактдискове. Откриха паметта на водата, знаят за Кирлиановата фотография и квантовата механика. ЗД технологията им разкри, че при промяна на фокуса на картината възприемат себе си в променено пространство – време. Разбраха, че мисълта им е материална и я фотографират в цветни образи, четат я с машини. Претеглиха енергоматерията, отделяща се от тялото при смъртта. Видяха, че има различно тегло. Но отказват да проумеят, че раждането, съня и смъртта са променено състояние на съзнанието, че животът даже и във видимата за тях Вселена е в строг порядък, че въпросът, който трябва да си задават в будно състояние, преди да заспят, трябва да бъде “на колко души днес помогнах да станат по-добри и по-радостни”. Ако мислят логично, хората ще видят колко са еднакви в чувствата си и колко различни като индивидуалности. Различията им допринасят да имат различни възможности и способности, да се нуждаят от различна помощ през различните етапи от живота. Такива различни хора ще бъдете и вие. Учителят спря и се усмихна на нашето въодушевление.

– Направо невероятно! Оживяваме клетките на кодирано човешко тяло, забравяме за собствения си код, вземаме правилни решения и израстваме. Какво каза учителят – да следим научните постижения и да мислим логично. Това ще ни помогне да си спомним за себе си и смисълът да сме на Земята.

– А ще се познаем ли в човешки тела?

– Аз ще бъда твоя дъщеря на Земята – каза малкото кълбенце от лявата ми страна. – Ще ти помогна да си спомниш какво каза учителят и ти ще го напишеш за хората.

– Аз ли да го напиша? Ами ако и аз забравя?

– Ти няма да забравиш – каза ми учителят. – Ще го напишеш и много хора ще разберат. Ще потърсиш хора с твоето вибрационно ниво на съзнание. Ще се опрете на логиката. А някои дори ще си спомнят.

– А кои ще ме разберат първи – физиците или лекарите? – упорствах аз, но пространство-времето се огъна, създаде се вакуум, който плавно ме отнесе в едно друго измерение, необходимо за практическото ми обучение.

Пред мен се разкри земята – свенливо наклонена спрямо остта си, красива и привличаща ме – моят дом за живота ми като човек.

Дъщеря ми открехна прозореца и свежият въздух нахлу в стаята.

– Уж слънце грее, а след обяд вали дъжд. Всеки ден – едно и също – мърморех аз. – Нищо ново под Слънцето!

– Всеки ден има нещо ново под Слънцето – усмихна се дъщеря ми. – Нов ден – нови възможности! За осъзнаване!

Усмихнах се и аз. Изведнъж някаква мисъл мина през главата ми: “Да търся хора с моето вибрационно ниво на съзнание”. Къде ли съм чувала това? Все някога ще се сетя.