Сбогуване

Сбогуване

По-гъст от мед бе въздухът. Потичаше
по бронзовите скули на моряците.
На кея ненадейно коленичиха
онези думи, никога неказвани.
Жените ги улавяха във въздуха,
а сетива им гладът изостряше.
Измъчени от щастие, не дръзваха
да искат още. Да сънуват още.
На кея само думите останаха.
С искрящото си острие сирената
прониза въздуха. Превърна в рана
говорещата тишина на немите.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------