Сбогуване с тропика

Сбогуване с тропика

Жега и звезди, звезди и тръни.
Няма да се спи и тази вечер.
Нощта разлива своя стар парфюм
с примамлив аромат.

Ще пъпли, пъпли пак мастилото
на онзи град
и ветровете ще го разпилеят,
но няма да ме спрат да крача.
Просяците ще обърнат нощем
дъното на всичките площади.

С тропически тръстиков и бамбуков вкус
ще наедреят леките жени,
дошли са пак по ъглите на Травестино,
луната пръска кръв и пие вино.

Момичето с велосипед и бял воал
ще кацне точно във един без десет.
Ще блесне като листопад
по улицата Амадор Буено
и ще се пръсне във мъглата.

След нея аз ще тичам с зимен шал
и някак си ще я обичам.
Безжалостен е този миг,
когато сенките играят сляпа баба.

Една морена ме примамва с хищен глас:
– Ела и ще танцувам хула, хула...
Не, няма да танцувам тази нощ,
ще търсите от мене само кепето...

Светът е стара кошница, разплетена
от дъждове без дъждобрани
и ако ме издуха този свят
назад напред,
напред назад,
в този лодка всички са поканени.

И вие господа, и аз не знам
къде ще бъде този дивен храм.
Довиждане и не, не ми е криво,
аз страдах си, но страдах си щастливо.